Колко да са от политическата квота в съвета на прокурорите, спорят депутати и топюристи
- Президентът ще има 7 дни да издава указ за назначаването на шефове на ВКС, ВАС и на главния прокурор
- Това предвижда предложението за промени в конституцията, което беше гласувано от ресорната комисия
- Не прехвърляйте квоти от съдебния в прокурорския съвет, призова правосъдният министър
- Нека да е ясно, че отговорността за тези текстове носи изпълнителната власт, обясни Радомир Чолаков
Разгорещен дебат и много критики отнесоха предложенията в конституцията, които се отнасят до честта за съдебната власт. Вносителите предлагат да има два отделни съвета - Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, Общо събрание, което да е свързващо звено. 7-дневен срок, в който президентът трябва да издаде указ за назначаването на шефовете на ВКС, ВАС и на главния прокурор, а ако не го направи, предложеният се смята за назначени и следва обнародване.
Проф. Пенчо Пенев попита дали разделянето на ВСС на два съвета ще бъде добро за съдебната власт. Той зададе и въпрос защо трябва да има прилагателното висш пред двата съвета - прокурорският и съдийският.
"Общото събрание е сложна форма, която я няма никъде в Европа. Това крие много рискове, като организационна форма е нещо необичайно", посочи Пенев. Втората му бележка беше по отношение на невъзможността да бъдат избирани в съвета действащи прокурори и следователи. Той попита защо същата забрана не важи и по отношение на съдиите. Пенев призова да не влизат съдии в прокурорския съвет, защото двете гилдии и сега не били в прекрасни отношения, а тогава щели да се намразят. Той предупреди, че не бива шестима да са в прокурорския съвет от политическата квота. Според него независимост щяло да има тогава, когато извънсъдебната квота не са избира само от Народното събрание, а и от други институции.
Правосъдният министър Атанас Славов призова съдийските съотношения в съвета да не се дебалансират. В предложението се предлага осем в съдебния съвет да се избират от съдийската общност, а петима от НС. Той настоя да не се прехвърлят квоти от съдийския в прокурорския съвет.
"Въпросът е кой носи отговорността за това, което правим. Колективната безотговорност е ясна", посочи Радомир Чолаков. Той бил съгласен с всичко казано от Пенчо Пенев. И посочи, че отговорността я носи изпълнителната власт. Той лично нямал да промени нито една запетайка, защото отговорността се носела от изпълнителната власт, а щяло да се види какво ще стане. Бившият съдия Румен Ненков обяви, че министърът на правосъдието не е бил съдия и му личало.
"Вие какво правите? Няма нещо, което от вас не е поискал съдът и вие да не сте го уважили. Създаваме една превилегирована каста, съдиите не са ангели, както и прокурорите не са престъпници. Ще настроите обществото към съда, защото цялата отговорност ще мине към него", предупреди Ненков. Той попита и какво значи независими членове в двата съвета, щом като хората ходят да гласуват.
"Самият съд на ЕС ползва стандартите на Съвета на Европа", обясни Славов. Думите му бяха по отношение критиките на Ненков към Венецианската комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа.
Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" също предупреди, че текстът за шестимата в прокурорския съвет е опасен и може най-лесно да бъде отменен от КС. Той призова съотношението да е пет на пет, тоест петима да се избират от парламента. Ако са шестима прокурорите щели да се настроят срещу парламента.
Той предупреди, че депутатите на по-късен етап може много да страдат. Величков каза, че според тях не е редно да се избират и действащи съдии в съдебния съвет. "Да не стане така, че един съд да командва всички съдии", добави той.
"Петима да бъдат избрани от парламента в прокурорския съвет", призова и Гроздан Караджов от ИТН. Румен Ненков, който е бил два мандата във ВСС, но само пет години, обясни, че Народното събрание винаги намирало начин да разпусне съвета.
От вносителите разяснения внесе Никола Минчев. Той се съгласи, че текстът за президенските укази ще претърпи редакция. Обясни, че не бива да се променят общо 11-те човека в двата съвета от парламентарната квота.
Според Златан Златанов от "Възраждане" с разпоредбите на практика се закривал ВСС, нерушавала се независимостта на съдебната власт като се предоставял директен контрол на политическата класа.
Бойко Рашков, който е от ПП-ДБ, пък е предложил във Висшия прокурорски съвет вместо от квотата на прокуратурата да са двама, те да станат четирима, а от политическата квота - да са четирима, а не шестима. Петима бяха против, а двама, сред които и Радомир Чолаков гласуваха с "въздържал се".
Миглена Тачева обясни, че с промените се ограничават правата на двата съвета по отношение на юридическото обучение и предложи редакции.
Пенчо Пенев я подкрепи и посочи, че Националния институт на правосъдието (НИП) може да остане без статут и без бюджет.
Правосъдният министър Атанас Славов обясни, че на този етап нямало готовност НИП да бъде включен на конституционно ниво и не знаел какво налага да бъде записан в основния закон.
"Не съм казала, че цялото обучение трябва да бъде на конституционно ниво, но да видим на конституционно ниво бюджета", опонира Тачева.
При гласуването депутатите го включиха.