Милена Якимова: Смятат антибиотика за златен куршум, не вярват на никого

15.12.2023 17:36 Сима Владимирова
Милена Якимова, социолог от Софийския университет СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Затова хората не вярват на професионалисти, казва социологът от Софийския университет

- Г-жо Якимова, как можем да си обясним увеличения прием на антибиотици в България?

- Първият фактор е лесната им достъпност и пониженият контрол преди въвеждането на електронните рецепти (без да се впускаме в проблемите, които пък създават те).

Втората причина е в системните проблеми на здравеопазването. Човек нерядко трябва да е доста здрав, за да измине целия път от общопрактикуващия лекар до тесния експерт и пак нерядко да е готов да изтърпи доста нагрубявания. Обикновено за прием с направление се чака много повече, отколкото ако си платиш или имаш допълнително здравно осигуряване.

Трето, много хора се самолекуват, защото така икономисват време и усилия, особено ако не се чувстват добре. Не могат да чакат от кабинет на кабинет с часове. Разбира се, има го и факторът "хипохондрия", но той не обяснява мащаба на антибиотичния прием. Четвърто, ковид пандемията доведе до фрустрация, страх да излезеш от вкъщи, опасения, че ти има нещо и е по-добре да пиеш превантивно хапчета.

- И защо точно антибиотик?

- Жертва сме на стереотипа, че антибиотикът се дава, когато положението е зле и искаш да предотвратиш задълбочаването на заболяването и затова за всеки случай го вземаш предварително. В цял свят първоначално около антибиотиците се създаваше митологията, че са златните куршуми, но това на Запад го изживяха още през 50-те и 60-те години на миналия век, а при нас продължава. За много хора няма разлика между бактериална инфекция и вирус, или поне тя не изглежда важна. За тях е все едно - настинали са и положението се усложнява. Трябва да вземат мерки - един вид схващат го като превенция срещу усложнения. Но още веднъж искам да подчертая - не е само, и даже не е главно в манталитета причината.

- Защо все пак този мит продължава у нас?

- Ние сме лаици, които са си повярвали, че много знаем заради новата технологична среда (интернет), където можем да намерим всичко. Освен това смятаме, че можем да се доверим на опита на други хора - най-често фейсбук групи, в които споделяме проблема си и чакаме решение. С гугъл се съветваме после, след като сме питали във фейсбук, а и бг-мама вече мина на заден план.

- Какво да кажем за хората, които отказват да пият антибиотици?

- Има я и обратната крайност. За тях естественото е фетиш и за нищо на света няма да пипнат антибиотик.

- Какво говори за нас като нация увеличеният прием на антибиотици?

- Ако картината, която очертахме, е точна, значи отново се сблъскваме с кризата на доверието: ние сме нация, която не се доверява на институциите, на професионалисти, на експерти. Но човек не може да е краен скептик, дори и ако се ласкае, че е такъв. Човек все на някого се доверява - най-често на някого като него. А в случая със здравето това може да е опасно.

Други от Интервюта

Попфолкпевицата Ивана: Сега съм търпелива и смирена

Няма драма в раздялата ни със Стояна, всяка пое по своя път Още акценти от интервюто: Отслабнах с режим, опитвала съм с хапчета, но с първата таблетка усетих

Румен Радев: Партия ще правя след изборите, няма да кажа чия регистрация ще ползвам

Бившият президент цитира Джоузеф Стиглиц - враг на еврото Съгласно международното право, Крим е част от Украйна. А реалността казва, че е част от Русия, заяви той Цветан Цветанов в моя екип - абсурд

Акад. Николай Денков: С лекции не се учи как да си добър лидер, важна е средата, преподавателите

Адаптация към свят, който се променя всеки ден - това е основно умение за бъдещето 20 ректори, бизнес лидери, 8 министри на образованието и още 200 българи, които ценят пътя нагоре

Йордана Фандъкова: “Размразих” рейтинга - осъзнах, че за младите той означава по-качествено образование

Насърчи конкуренцията, запозна бизнеса с университетите, ускори реформите, а "24 часа" го направи видим 20  ректори, бизнес лидери, 8 министри на образованието и още 200 българи

Проф. д-р Иво Петров: Невъзможно е да навредиш с дефибрилатор от грешка или нарочно – вграден изкуствен интелект не позволява

Масово използване на автоматичните машини ще спасява по 4000 живота годишно. Парадоксално е, че българин създаде най-доброто приложение за дефибрилатори в Европа, но у нас не е въведено

>