България е с най-висок ръст на потреблението в ЕС за 2020-2022 г.
През последните три години фактическото индивидуално потребление (ФИП - Actual individual consumption) на глава от населението спрямо средното за ЕС се промени в повечето страни от ЕС, сочи доклад на Евростат. Между 2020 г. и 2022 г. нивата на ФИП са се увеличили в 18 държави от ЕС, най-вече в България (69 на сто от средното за ЕС през 2022 г. в сравнение с 60 на сто през 2020 г., или ръст от 9 процентни пункта, Хърватия (76 на сто срещу 69 на сто), Румъния (86 на сто срещу 81 на сто ) и Ирландия (94 на сто срещу 89 на сто).
ФИП представлява всички консумирани стоки и услуги (включително образователните, здравните и т.н бел. ред.,) от дадено домакинство или отделен гражданин.
През 2022 г. нивата на фактическото индивидуално потребление в ЕС показват значителни разлики. Използван като мярка за материалното благосъстояние на домакинствата ФИП на глава от населението, изразен в стандарти на покупателна способност (СПС, PPS условна валута, елиминираща инфлационните различия в страните членки на ЕС - бел. р), варира от 69 на сто до 138 на сто от средното за ЕС в страните от ЕС, предава БТА.
Както и в предходните години, Люксембург регистрира най-високото ниво на ФИП на глава от населението в ЕС с 38 на сто над средното за ЕС, следван от Австрия и Германия (и двете с 18 на сто), Нидерландия (16 на сто) и Белгия (15 на сто). През 2022 г. девет страни от ЕС регистрират ФИП на глава от населението над средното за ЕС.
Най-ниски нива на ФИП на глава от населението са регистрирани в България (31 на сто под средното за ЕС), Унгария (29 на сто под), Хърватия и Латвия (и двете с 24 на сто под) и Словакия (23 на сто под).
Обратно, нивата на ФИП са намалели в 7 страни от ЕС. Най-големият спад е регистриран в Дания (110 на сто през 2022 г. срещу 121 на сто през 2020 г.), Германия (118 на сто срещу 124 на сто) и Финландия (109 на сто срещу 114 на сто).