681 деца са намерили нов дом в чужбина за последните 3 г., най-желани са в САЩ и Италия (Инфографика)
Възрастта им е от 1 до 16 г., много от тях са с тежки заболявания
681 българчета са намерили нов дом в чужбина през последните 3 години. Това става ясно от справка от правосъдния министър Атанас Славов в отговор на въпрос на депутата Цветан Предов от “Има такъв народ”. Данните са за периода от 1 януари 2020 г. до 1 декември т.г.
Българчета са осиновени в 16 страни от Европа и Северна Америка. Най-много са децата, намерили ново семейство в САЩ - 351, следва Италия със 147 осиновявания. За Канада и Испания са заминали съответно 53 и 45 деца.
Макар и единични случаи, но българчета са намерили нов дом и в Норвегия, Дания, Гърция и Сан Марино. Кои са другите страни - виж на картата.
Най-малкото осиновено в чужбина дете е на 1 годинка, а най-голямото - на 16 г. Често пъти чужденци
вземат едновременно няколко деца - братя и сестри
Така например през август 2020 г. ново семейство в САЩ са намерили две момчета и две момичета на възраст между 6 и 13 г., които са били в роднинска връзка.
В част от случаите осиновяваните в чужбина деца са с тежки заболявания,
умствена изостаналост или вродени малформации
като микроцефалия, синдром на Даун, детска церебрална парализа, с изоставане в развитието, разстройства в поведението.
Интересното е, че най-много са разрешените осиновявания в пандемичната 2020 г., когато светът беше в локдаун. Причината най-вероятно е, че процедурата отнема време.
При международното осиновяване правилата и процедурите се различават
от тези за осиновяването в България.
Разрешението пък се издава лично от министъра на правосъдието, а във ведомството се води регистър на всички случаи.
Сред изискванията за кандидат-осиновителите чужденци са
да имат сключен брак
или да са самостоятелни лица, но не е препоръчително да живеят в съжителство.
Когато осиновяващите са съпрузи, по-младият от тях трябва да има разлика с детето не по-малко от 15 г. и не повече от 50 години, а по-възрастният - до 55 години.
Необходимо е да не са лишени от родителски права. Да имат добро психическо и физическо здраве, да не са диагностицирани с туберкулоза, СПИН/ХИВ, венерически болести или със заболявания, които да са опасни за тях самите или за осиновения.
Икономическият им статус трябва да съответства на средния за страната, в която живеят.