Историческо решение на форума за климата в Дубай: Светът се отказа от изкопаемите горива
Преговорите продължиха цяла нощ
Историческо споразумение постигнаха държавите от цял свят след края на конференцията за климата на ООН в Дубай (COP28) - отказ от всички изкопаеми горива, за да се постигне целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.
Решението бе взето след официалния край на COP28 във вторник. В ранните часове на сряда Органът по климата на ООН обяви, че споразумението от водещите се все още преговори ще бъде обявено в 6 ч сутринта, след което ще има пленарна сесия със Султан Ахмед ал Джабер - президента на тазгодишния климатичен форум и шеф на Националната петролна компания в Абу Даби.
Минути след началото на сесията Ал Джабер обяви решението, към което нямаше възражения от нито една от присъстващите почти 200 държави, но
имаше критика от 39 малки
островни страни, защото сделката била прокарана без тях. “За първи път в окончателното ни споразумение има формулировка за изкопаемите горива. Насочихме света в правилната посока”, заяви Ал Джабер.
“Малко сме объркани от това, което току-що се случи. Изглежда, че вие взехте решенията, а малките островни развиващи се държави не бяха в залата”, коментира Анна Расмусен от Алианса на малките островни страни, които са уязвими от изменението на климата. Според нея в споразумението, наречено “Консенсусът на ОАЕ”, има много пропуски.
Решението беше похвалено от САЩ и ЕС,
като специалният американски пратеник по въпросите на климата Джон Кери посочи, че то е повод за “оптимизъм”.
Като много добро определи споразумението Дан Йоргенсен - министър на Дания за развитие на глобалната климатична политика и един от двамата делегати, които водят т.нар. равносметка за COP28: “Това, което по същество казваме, е, че начинът, по който си изкарвате прехраната, трябва да се промени, защото се отдалечаваме от изкопаемите горива - те не са бъдещето”.
Сделката ще изисква в следващите 2 г. да се определят “амбициозни и общоикономически” цели за намаляване на емисиите, съобразени с Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до критичния праг от 1,5°С. Целите ще бъдат определени “с оглед на различните национални условия” - препратка към по-бедните страни, които по-трудно могат да намаляват вредните емисии. Сделката призовава още за утрояване на глобалния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г. и за
ускоряване на развитието на технологии с ниски емисии
като ядрена енергия.
Липсата на подробности как по-бедните страни с големи дългове ще финансират отказа от изкопаемите горива и ще адаптират икономиките си, обаче остава проблем. Според Рейчъл Клетус от Съюза на загрижените учени споразумението е “крайно недостатъчно”, когато става въпрос за пълен отказ от горивата. По думите му “без финансиране няма да стигнем там, където трябва”. Друг проблем може да се окаже ролята на т.нар. преходни горива, тъй като някои страни и експерти по климата твърдят, че те подкрепят продължаващото използване на газ.