Преходни и заключителни разпоредби – лек за всеки проблем в здравеопазването
За пореден път Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разпалва горещи дебати в парламента и комисиите. Въпреки че мина в бюджетната комисия на второ четене, споровете се очакват при приемането му в зала. А „ябълката на раздора" отново ще бъде скрита в преходните и заключителните разпоредби на документа. Те се появиха като последна точка в дневния ред в четвъртък, но ако депутатите не смогнат, вероятно споровете ще се пренесат в петък.
Порочната практика чрез преходни и заключителни разпоредби на даден закон да се променят редица други битува в здравеопазването от доста дълго и винаги е обект на критики. Особено когато пък те са в бюджетните закони, които по презумпция трябва да бъдат приети, тъй като без тях работата в която и да е сфера се затруднява неимоверно.
Наскоро, пред една от националните телевизии д-р Дечо Дечев, който е бивш управител на НЗОК, заяви, че "управлението на НЗОК е предоставено на един финансов кръг, който по време на целия този период, а продължава и сега, да съставя бюджета на касата по начин, който го устройва. Този финансов кръг включва личности като Кирил Ананиев, докато беше министър. На експертно ниво човекът, който управлява начина, по който се прави бюджетът, е Жени Начева", посочва Дечев.
Според запознати от сектора, въпросната практика през преходните и заключителните разпоредби да се променят други закони, бе наложена от повече от 10 години именно от Жени Начева, когато бе зам. министър на здравеопазването.
В сегашния проект на бюджета на НЗОК удобният грешник отново са болниците. На тях се забранява да сключват договори с Касата през 2024 г., ако са получили за първи път разрешение за дейност или за нови дейности след 31 декември 2023 г. Поредно административно наказание, което реално не би трябвало да носи никакви дивиденти. Защитниците на мораториума твърдят, че по този начин ще се ограничат разходите за болнична помощ.
НЗОК обаче не заплаща просто защото има договор с дадена болница. Тя заплаща за извършена дейност. Колкото и нови болници или нови дейности да се разкрият, ако те нямат потребление, Касата няма да плати нищо. Ако пък те имат, то тогава подобен мораториум ще ограничава достъпа на пациента до нови дейности и ще спре развитието на самите лечебни заведения.
Няма обаче реципрочно предложние през идната година да не се покриват примерно нови молекули или нови медицински изделия. Всяко едно пестене е за сметка на болниците.
Другият спорен момент от преходните и заключителните разпоредби в ЗБНЗОК е прехвърлянето на централизираните търгове за лекарства от Здравното министерство към НЗОК. Промяна, за чието осъществяване се изменя Законът за здравното осигуряване. Критиците на предложението изтъкват, че по този начин не може да се осъществява вече никакъв контрол върху разходите. Досега това бе възможно през парламентарния контрол, изслушвания на министъра и различни други парламентарни похвати. Отидат ли обаче в НЗОК, единствено Касата ще разпределя тези средства.
„Това е генерална промяна и ние специално не бихме подкрепили такъв текст. Не е добър вариант, защото това са поръчки за много милиони, понякога и милиарди и така на практика се ликвидира възможността от парламентарен контрол, който може да се осъществява по реда на парламентарни въпроси и питания, разисквания, изслушвания на министъра на здравеопазването, докато такъв при управителя на Касата е невъзможен", обоснова в интервю председателят на Парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов причината защо тези текстове не са подкрепени.
Интересно е и друго. В момента НЗОК заплаща цената на лекарствата до пределната в Позитивния списък. При евентуално прехвърляне на търговете в касата, то заплащането също ще бъде до тази стойност. Така че реално решение на проблема няма, а само прехвърлянето му от болната на здравата глава.
И изведнъж се получи така, че дори и най-големият бюджет в историята на НЗОК, равняващ се на над 8 млрд. лв., за който почти всички първоначално се изказаха, че е добър, беше отхвърлен на заседанията на Здравната комисия. Нещо, което досега не се бе случвало с нито един друг бюджет на институцията.
Така топката е в полето на депутатите, които при гласуването на второ четене ще трябва да решат продължават ли с практиката през един закон да се променят редица други или тази компрометирана практика най-накрая ще спре.