Защо “въздушният Шенген” обижда българина
Защото от началото на тази година в Гърция с коли са ходили над 1,6 млн. сънародници, а в 5-те най-желани страни от ЕС със самолет - 400 000 души по-малко
Думите на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер за междинно отваряне на свободната за паспортни проверки зона “Шенген” за България само по въздух не само не успяха да зарадват българите, а дори леко ги обидиха. А лидерът на депутатите от ДПС Делян Пеевски директно каза, че това е недостатъчно.
С известна сдържаност премиерът Николай Денков нарече предложението на Виена “стъпка в правилната посока”, която дава възможност за преговори. Въздушният Шенген обаче реално не решава нищо.
Икономиката няма да усети промяна и загубите от 1 млрд. лв. на година заради престоите на камионите по границите ще останат да тежат.
А и повечето пътуващи за туризъм българи няма да разберат, че България е частично в Шенген. Защото пътуващите със самолет са 5 пъти по-малко от хората, които отиват с коли в съседна Гърция. И тези хора ще продължат да се редят на километрични опашки.
Статистиката показва, че най-предпочитаните от българите дестинации в Европейския съюз за отпуск или дълъг уикенд са гръцките курорти, докъдето най-често стигат със собствен транспорт. И с всяка изминала година опашките стават все по-големи, особено през уикендите.
За месеците от февруари до октомври тази година до Гърция са пътували общо 1 656 052 българи. Върволицата започва от 87 125 души през студения февруари, за да стигне над 244 хиляди през септември. 165 104 души са хванали последното море в южната ни съседка през октомври.
За сравнение от началото на 2023 г. до края на ноември в 5-те най-желани страни от ЕС са пътували близо 1,2 милиона българи, тоест с 400 000 по-малко, отколкото в южната ни съседка.
Спрямо миналата година се наблюдава увеличение в броя наши сънародници, които са преминали границите в посока към гръцките градове и курорти. През 2022 г. те са били 1 320 613. Тоест почиващите са с около 240 000 повече за една година. Тенденцията е устойчива още от 90-те години.
Тогава българинът “откри” Средиземно море, след като по соца можеше да ходи на лятна почивка само на Черноморието. Първоначално започна да прекарва ваканцията си в северните курорти около Солун, Кавала и остров Тасос. Впоследствие се отпусна да стига до по-отдалечени местенца и плажове.
Националният статистически институт пази информация за пътуванията от 15 г. насам. Според нея през 2008 г. влезлите в Гърция българи са били 1 709 510 души. Същевременно пътуващите за същата година в най-желаните западни държави - Италия, Франция, Испания, Австрия и Германия, са двойно по-малко - 859 311.
През 2009-а, когато спряха всички строежи и инвестиции заради финансовата криза, почитателите на Гърция леко намаляват до 1 583 369, а през 2010 г. още повече - 899 357. След 2015 г. тенденцията е към трайно увеличение. В предковидната 2019-а са били 1 461 096 души.
С около 200 000 по-малко са българите, отишли в 5-те най-посещавани европейски страни през същата предпандемична година.
Трендът при тях е същият - намаление от 2008-а до 2013-а и след това постепенно увеличаване. И естествено, през 2020 г., когато границите бяха затворени и имаше ограничения заради коронавируса, пътуванията рязко спадат. Постепенно интересът към почивките в Гърция и Европейския съюз се връща след 2021-ва.
Една част от сънародниците ни, които влизат в южната ни съседка или в други държави от ЕС, работят там. Статистиката не отчита кой има работно място в чужбина и кой отива само на екскурзия или почивка. Но тези, които са тръгнали да печелят заради по-добрия стандарт, пътуват поне по един-два пъти в годината. И за част от тях, които минават границата с Гърция с лични коли, “въздушният Шенген” също няма да върши никаква работа.
В Брюксел обаче като че ли харесаха идеята на Австрия. Европейската комисия многократно е защитавала тезата, че България и Румъния са готови да станат членки на Шенгенското пространство. Сега ЕК потвърди, че вече се водят разговори за превръщането на “въздушния Шенген” в реалност, съобщава сайтът “Евронюз”.
“Това са положителни развития. Нещата се движат в положителна посока. И определено това е важното на този етап”, заяви говорител на комисията в понеделник. Но България има нужда от цялостно решение - и за да се стимулира икономиката, и за да влизаме без километрични опашки в Гърция. Всъщност - и в Румъния, тъй като според статистиката след Гърция най-много пътуваме до северната ни съседка.
Явно обаче засега обидното висене по границите за повечето българи остава.