Три мощни кризи, които Европа преодолява чрез политика на сближаване
- С 33 млрд. евро от кохезия ЕС се бори с COVID и помогна на бежанците от Украйна
- Гъвкавото използване на евросредствата изигра основна роля и за енергийната криза
3 кризи преодоля Европа през последните години чрез един от най-мощните инструменти на ЕС - политиката за сближаване. Въпреки че основната ѝ цел е подобряване на състоянието на по-изостаналите региони с отделените 350 млрд. евро за настоящия период 2021 - 2027 г., политиката на сближаване бе фактор в подпомагането на страните членки при пандемията от COVID-19, последствията от руската инвазия в Украйна и
помощта за украинските бежанци,
както и последвалата енергийна криза на Стария континент.
Всъщност използването на кохезионни фондове при кризисни ситуации в ЕС съвсем не е новост.
По време на световната рецесия от 2008 - 2009 г. например ЕС удължава срока за изразходване на средствата от кохезионния фонд за периода 2000 - 2006 г. до средата на 2009 г., а освен това увеличава и предварителните плащания към страните членки за 2007 - 2013 г., които по принцип се разходват през втората половина на всеки програмен период.
В средата на март 2020 г. - дни след като Световната здравна организация обяви заболяванията от коронавируса за пандемия, ЕК предложи пакети от инициативи за борба със заразата, които предоставят кохезионни фондове - СRII и CRII+, одобрени от ЕП и Съвета на ЕС само месец по-късно.
Така 13,2 млрд. евро (3,7%) от общия бюджет за 2014 - 2020 г. - 355 млрд. евро, бяха изтеглени от кохезионните фондове за COVID-19 тестове, за подкрепа за болниците, за техника, за малкия и средния бизнес, подкрепа на туризма, на образованието, на социалните услуги и др.
Инициативите позволиха гъвкаво движение на средства, както и прехвърляне на такива от по-силно към по-слаборазвити райони. Въпреки това СRII и CRII+ не получиха необходимото внимание, а експертите ги оцениха като точно това, което бяха
- ефективно и бързо пренасочване на финансиране,
но спрямо мащаба на проблема недостатъчно само по себе си. Инициативите освен това бяха скоро засенчени от NextGenerationEU - плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
Докато Европа се възстановяваше от една криза, започна друга - нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари 2022 г. Това доведе до влизането на около 8 млн. украински бежанци в ЕС, като кохезионните фондове заработиха по подобен модел от времето на пандемията - предложиха гъвкавост на разпределянето на средствата.
Няколко дни по-късно - на 8 март 2022 г., Съветът на ЕС прие програмата Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE). Тя осигури прехвърлянето на пари между програми от различните фондове, за да се помогне на украинските бежанци в редица области - здравеопазване, образование, заетост и приобщаване - общо бяха отпуснати около 20 млрд. евро.
Войната в Украйна обаче доведе и до още една криза освен хуманитарната. С решението на държавите от ЕС да спрат да ползват руски петрол, а впоследствие и руски газ, стана очевидно колко много от тях са зависими от Русия. Страните членки се изправиха пред енергийна криза, като с намаляването на руските доставки цените за потребителите драстично се увеличиха.
За да помогне на домакинствата, както и на малките и средните предприятия
да се справят с високите цени на газа, ЕК предложи пренасочване на неизползваните кохезионни средства за периода 2014 - 2020 г. Инициативата, наречена SAFE (“Подкрепа за достъпна енергия”), се реализира благодарение на изменения към плана на ЕС за устойчива енергия на достъпни цени и диверсификация от руските горива - REPowerEU.
Това, че едва за три години кохезионните фондове бяха мобилизирани при три кризи, е показател как този модел на действие на ЕС става по-скоро нормален, отколкото изключение. Тук обаче идва въпросът дали тенденцията е положителна и как тя се отразява на дългосрочните планове на политиката за сближаване.
Въпреки че Европейският парламент, Европейският комитет за регионите (CoR) и ГД “Регионална и градска политика” (DGRegio) неведнъж са работили усилено, за да осигурят бързо освобождаване на средства за кризи, CoR често предупреждава, че
подобна гъвкавост може да затрудни дългосрочните цели
на кохезионната политика - намаляване на различията между регионите и насърчаване на устойчив растеж.
Един от вариантите е Планът за възстановяване и устойчивост да остане постоянен, за да даде възможност на ЕС съвместно да се бори с бъдещи кризи. NextGenerationEU обаче остава “в сянка” за местните управници, като според доклада на CoR за състоянието на регионите през 2023 г. едва 30% са се възползвали от средствата.
Друга възможност би била създаването на нов и гъвкав фонд за борба с кризите - идея, подобна на тази за създаването на енергиен фонд на ЕС, предложена от мозъчния тръст Bruegel. Подобни варианти могат да намалят напрежението между краткосрочното реагиране при кризи и дългосрочните цели на политиката на сближаване, както и да намалят натиска за бърза реакция от кохезионните фондове.
В обхвата на кохезионната политика има редица фондове, насочени към различните сфери. Сред тях са Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд и Фондът за справедлив преход. Те се ползват от страните членки за подобряване на икономиката, като могат да бъдат насочени към иновации, образование, инфраструктура, администрация, социални услуги и др.