Диджей Наг: Интелектуалната собственост е над 80% от стойността на една икономика
България да се съсредоточи първо върху по-нискокапиталови бизнеси, казва председателят на Алианса за интелектуална собственост в Охайо
- Професор Наг, как може да се засили връзката между бизнеса и науката? Бихте ли посочили примери за стратегии, които я укрепват?
- Бизнесът и науката са разделени във всяка страна, не само в България. Начинът да се обединят в много отношения е чрез стартъпи и трансфер на технологии. Трансферът на технологии е процесът на пренасяне на иновациите и науката на пазара, като бизнес общността има огромна роля в него. Успешният начин, по който се прави в САЩ например, е чрез два механизма. Единият е посредством лицензиране на технологията за бизнеса, другият е чрез стартъпи.
Ролята, с която бизнесът може да се включи в този процес, е чрез развитие на човешките ресурси - създаване и обучение на предприемачи.
Те са лидерите, които вземат науката и изграждат бизнес около нея, като го извеждат на пазара в полза на обществото. Ако тази връзка между науката и бизнеса може да се осъществи по време на трансфера на технологии, това помага на всички, особено на икономиката.
- Вие сте експерт по интелектуална собственост и патенти. Разкажете ни повече за работата си в България?
- В България съм предимно като преподавател в магистърска програма - първата по интелектуална собственост в Софийския университет и в страната изобщо, разработена в сътрудничество с Еврепейското патентно ведомство и Световната организация за интелектуална собственост, която е насочена към интелектуална собственост, иновации и предприемачество.
Тази магистърска програма е от ключово значение за България, защото изгражда модел на хъб и спици, при който бизнесът чрез интелектуалната собственост се превръща в хъб, а спиците са всички институции в страната, които след това могат да използват централизирани ресурси и обучение, за да извеждат технологиите на пазара.
Фокусът ми е да тренирам бъдещите лидери в общността, които ще създадат успешна инфраструктура за трансфер на технологии в България на различни места - не само в София, но в цялата страна. Надеждите ми при това посещение бяха да видя как изглежда ситуацията в момента и как можем да обучим успешно хората, за да преминем към следващата стъпка.
- Какви са възможностите за професионална реализация на завършилите тази програма?
- Интелектуалната собственост изглежда по-скоро като юридическа професия, поради това магистърската програма е създадена в бизнес факултета, за да подготвя предприемачи. А иначе определено правото е един от вариантите. Студентите могат да станат патентни адвокати или договорни юристи. Важно е и че учените могат да изберат професията на трансфер на технологии. Не на последно място, е създаването на предприемачи, които вече са запознати със стратегията за интелектуална собственост по отношение на оценката на технологиите и свързването на бизнеса с науката, за да изнесат напред компании, които, надявам се, един ден да станат като PayHawk и други еднорози, които България може да произведе.
- Кои са основните фактори, които допринасят за успеха на един интелектуален хъб?
- Наличието на екосистема за иновации. Тя се състои от четири компонента. Първият - технологията или иновацията, вторият - защитата ѝ, т.е. интелектуалната собственост, която става много ценна чрез патент, търговска марка или авторско право. Третият е предприемачът, който въвежда технологията на пазара, за да я превърне в бизнес. Това съчетание от иновация, интелектуална собственост и предприемач я прави много привлекателна за рисковите капиталисти, т.е. за инвеститорите.
Така че четирите фактора, които движат екосистемата на иновациите, са технология, интелектуална собственост, предприемач и капитал. Именно това я прави цялостна. В България има много от тези елементи на различни нива и съм оптимист, че скоро тук може да процъфти успешна екосистема за иновации.
- Как могат да се подобрят интелектуалните хъбове в България? Открили ли сте някакви конкретни предизвикателства, на които трябва да се обърне внимание?
- Връщайки се към четирите фактора, смятам, че рисковият капитал е в ранен етап на развитие, ангелският инвестиционен капитал - също. Той може да бъде подобрен по някои начини.
Една от стратегиите е да се търсят видове технологии, които не изискват големи инвестиции. Например фармацевтичен продукт или медицинско изделие изисква много инвестиции, за да се изведе продуктът на пазара. За разлика от това, ако погледнете стартъпи в областта на deep-tech в изкуствения интелект, машинното самообучение, fintech и helptech - те изискват много по-малко капитал, за да се пусне нещо на пазара.
Вместо да се фокусира върху висококапиталови и интензивни бизнеси, България може да се съсредоточи първоначално върху по-нискокапиталови такива и мисля, че точно това се случва. Това са някои от предизвикателствата, но ние трябва да измислим решения по български начин, а не по чужд. Моделите трябва да бъдат собствени за България.
- Кои са някои от успешните примери в САЩ за интелектуалната собственост?
- Винаги когато се говори за успех в САЩ, хората се сещат за екосистемата на Пало Алто, или Силициевата долина, и как “Станфорд” наистина катализира успеха там. Това е добър пример, но е много трудно да се повтори.
Нещо, което може да направите - бих дал пример със Северна Каролина, която не е толкова известна на света екосистема. Там има университети, които подобряват екосистемата, като развиват предприемачи, много добри учени. България може да се съсредоточи върху слабите технологични области на компетентност, върху пазарите там, за да направи много по-ефективно преминаването на стартиращи предприятия към следващ етап.
Ако погледнете София или Пловдив, там има много големи технологични постижения, които се случват в Софийския университет, в БАН и НБУ, както и в Пловдивския медицински университет. Нека се съсредоточим над тези технологични области и върху това, което може да интегрира четирите фактора, за които говорих, за да продължим нещата по успешен начин.
Можем да се поучим от по-малките развиващи се екосистеми в САЩ, да сравним някои ключови показатели за ефективност и да пренесем тези познания в България, но не за да преписваме, а наистина да подобрим модела и местните екосистеми.
- Кои са най-ефективните методи за подобряване на процеса на получаване на патент?
- Хората трябва да бъдат информирани за процеса на получаване на патент, а именно това правим в хъба по интелектуална собственост в Софийския университет. Важно е да се знае какво е патент, как се пише, ролята на патентните адвокати, какво наистина прави патентът за бизнеса спрямо стойността, която създава. Целият този процес трябва да бъде представен по прост начин, който да е разбираем дори за обикновените хора.
Точно това се опитва да направи Патентното ведомство съвместно със своите партньори и Софийския университет, като аз съм част от тази мисия заедно с Американското патентно ведомство, което доведе експерти от САЩ, за да обяснят процеса.
Всичко започва с образование и завършва с образование. Това ще улесни обществото, ще помогне хората от бизнеса да разбират по-добре патентите и да ги използват.
- Споменахте някои развити райони в България. Смятате ли, че в бъдеще те могат да достигнат нивото на технологични или интелектуални хъбове, подобни на “Станфорд” и “Харвард”?
- България е на прав път, защото науката, инфраструктурата, средствата, интелектуалният капацитет, всички те са налични. Дали ще бъде като “Станфорд”, или “Харвард”, не знам. Не смятам, че това е справедливо сравнение, но съм работил тясно с университети и екосистеми в Полша, в Украйна, към момента работя и в Португалия.
България ще създаде свои собствени хъбове, които имат своята уникалност, като София, Пловдив, Бургас и Варна - всички тези места ще имат свои успешно развиващи се екосистеми. Тук има огромен капацитет и съм отпимист, че това ще стане скоро.
- Смятате ли, че България донякъде прилича на другите места, на които сте работили?
- Има огромни прилики. Правя аналогия с Полша, защото работих във Варшава и няколко други града, където deep-tech се превърна в нещо голямо и първоначалното финансиране дойде от ЕС. Ако погледнете фондовата борса във Варшава, много от тези компании всъщност станаха публични.
Има много прилики между екосистемите тук и там, но има още работа, която трябва да се свърши. Напредък ще се постигне чрез публично-частно партньорство, а правителството, академичните среди и бизнес общността трябва да работят заедно за създаване на успешни екосистеми.
- Колко важна е интелектуалната собственост за икономиката на всяка страна?
- Ще ви дам пример със САЩ - ако разгледате 500-те най-големи компании в САЩ (INDEX S&P 500), 85-90% от стойността им е в нематериални активи. Стойността на тези 500 компании е приблизително 25 трилиона долара, като от тях 21,3 трилиона са в интелектуален капитал. Това е значителна част от икономиката.
Интелектуалната собственост е повече от 80% от стойността на една икономика и мога до твърдя, че именно тя стои в основата ѝ, затова е важна за всяка страна, в това число и България.
CV
Президент на мозъчния тръст за интелектуална собственост Innovaito LLC
Световноизвестен консултант в областта на монетизацията на патенти
Признат за един от най-добрите специалисти по стратегии в областта на интелектуалната собственост от IAM300 през 2019 г.
Член на Управителния съвет на AUTM - водеща асоциация за трансфер на технологии
Работи активно с правителства и университети в Полша, Япония, Индия, Турция, Бразилия, Южна Корея и Украйна
Председател на Алианса за интелектуална собственост в Охайо
Притежава докторска степен по биофизична химия и две магистърски степени - по химия и компютърни науки, както и по бизнес администрация
Завършва бакалавър по фармацевтично инженерство в престижния индийски университет Jadavpur