Компромисът – най-добрата смазка на сглобката. Въпросът е каква е цената?
Отпада предложението за отмяна на дерогацията от 1 януари 2024. Няма изненади - вчера едно, днес друго, довечера - трето.
Иначе казано получава се нещо като политически "маневри а третия етаж". Само гдето филмът беше хумористичен.
Да сме наясно - подобно решение и в едната, и в другата посока беше очаквано, бих казал предрешено. И двете страни в сглобката преди месеци рискуваха партиите си, за да се стигне до четирите основни задачи, едната от които е промените в Конституцията. И докато тя не мине, всякакво клатене на масата е забранено. И лидерите на двете големи формации го приеха като даденост.
Тук обаче възникват два въпроса. Първият и принципен въпрос е дали жертвите, които направиха в името на некоалицията след изборите през април буквално не разврати политическата ни система, след като се оказа, че е възможно онова, което седмици преди това изглеждаше невъзможно до абсурд? И не даде ли старт на поредица от следващи по-малки компромиси, защото така и така големият е направен, и както се казва „по-мокри не можем да станем"?
Второ - доколко това е полезно за държавата, и доколко й вреди, след като взаимните компромиси и отстъпки станаха буквално всекидневие, и чиято безпринципност и неустойчивост най-добре се илюстрира от израза "Докато ни издържат нервите". Ако от ГЕРБ смятат, че ПП са политически аматьори и правителството работи слабо, дали не ощетяват с търпението или с конформизма си българските граждани? Тук искам да отбележа, че неодобрението към това мекушаво поведение на партията на Борисов бавно, но вече отчетливо се показва от последните социологически проучвания. От около 7% преднина пред ПП–ДБ сега ГЕРБ и СДС вече водят с около 4 процента и има ерозия и сред твърдото им ядро. От друга страна, наистина ли цената, която ПП/ДБ са готови да платят за подкрепата за конституционните промени е пълното съглашателство с ГЕРБ и ДПС, които бяха най-непримиримите им врагове само допреди 8 месеца? И колко струват тези конституционни промени, при положение, че от месеци до днес към текстовете валят критики от Венецианската комисия, през бивши конституционни съдии като проф. Киров, до сдържаното но ясно критичното отношение на проф. Екатерина Михайлова, която се надява на чудеса по Коледа?
Що се отнася до другия възлов проблем - приемането на закона за бюджета - тук поведението на ГЕРБ е напълно разбираемо. Много е трудно да се приеме философията на основната сметка за държавата, подготвена от Асен Василев, която не споделяш, при положение, че със същият този бюджет почти цяла година ще трябва да работи правителство, оглавявано от Мария Габриел.
В този контекст идват и намеренията на ДБ отчетливо да се позиционират в център-дясното политическо пространство и бюджетът е доста добър повод да го изразят. Взаимните любезности, които преди ден си размениха Христо Иванов и Бойко Борисов в ефир са ясен знак, че демократичната част от добрите сили иска да има свое ясно поведение и следа в политическите процеси. А Христо Иванов не е от вчера в политиката и отлично знае, че думите, изречени публично са ясни политически знаци.
По-интересният въпрос е какво следва след възловото приемане на конституционните промени? Идват коледни и новогодишни празници, ваканция на депутатите и след нея до ротацията има две примигвания време. Дотогава маневрите ще продължат и всичко ще се реши когато правителството на Денков подаде оставка и се гласува новото.
Освен, ако дотогава на някой не му издържат нервите. Но едва ли.