Георги Милков: Кисинджър предпочиташе сам да си говори с руснаците
Господин Кисинджър предпочита сам да си говори с руснаците. Това написа журналистът от "24 часа" Георги Милков за топдипломата Хенри Кисинджър, който почина днес на 100-годишна възраст .
"Хенри Кисинджър, сниман от мен в края на миналия век, в един асансьор заедно с тогавашната външна министърка на България Надежда Михайлова. Нескопосан кадър, но става за илюстрация на кратко пътуване между етажите на историята.
Хенри Кисинджър обичаше секретните мисии, забулените в строга тайна преговори и блясъка на прожекторите, придружени с празнични фанфари при обявяването на шокиращата новина от постигнатото.
Точно по този начин навремето в Пекин уреди Ричард Никсън да стане първият американски президент, срещнал се с председателя Мао Цзедун, и да бъдат установени дипломатически отношения между САЩ и Китай. Така се бяха случили преди това и виетнамските преговори. Кисинджър няколко пъти бе ходил тайно в Париж, без никой да разбере. Веднъж, уж случайно, се бе появил с една красива американска актриса в ресторант "Максим" в центъра на френската столица. Изглеждаше като да е на почивка. Никой не би могъл да подозира, че след това той ще отиде в една малка вила в местността Шоази льо Роа, където ще бъде подписано виетнамското споразумение. През 1973 г. по време на близкоизточната криза журналистите го питали дали не предвижда някакви международни усложнения в близката седмица. Той отговорил: Това е невъзможно, толкова съм зает, че нямам време за разправии. След няколко часа отлита за Москва, което по-късно довежда до постигане на примирие в Близкия изток...
Но Кисинджър съвсем не е бял гълъб на мира. През годините той е подкрепял и "черните полковници" в Гърция, и ген. Пиночет в Чили и португалските колониални интереси в Ангола... Не защото им симпатизира кой знае колко, а защото го налагат американските интереси. Обвинявали са го в лъжа. Но той е отвръщал: Дипломат, дето не лъже, е като мъж, който разочарова в първата брачна нощ. За него има анекдоти и вицове, реални истории и полуистини, които с времето са били преразказвани и преиначавани толкова пъти, че накрая са заживявали свой собствен живот като градски легенди. А Кисинджър чудесно се е възползвал от всичко това, оставяйки митологията да работи щедро за него и консултантския му тръст.
Хенри Кисинджър безспорно бе свръхинтелигентен човек, но в действителност дължеше успехите си не толкова на своята интелигентност, а на неукротимата си енергия и гениалната проницателност, с която улавяше слабите места на противника.
Той бе убеден, че есенцията на политиката се състои в нейната зависимост от случайността, от непредвиденото. Успехът се дължи на оценка, която се опира единствено на предположението... И ето защо той самият често пъти е вземал решения, базирани само на интуиция. Не на базата на "фактите", както смятат всички, а на поглед в бъдещето. Тъй като бюрокрацията е антитеза на всичко това, антитеза на политиката въобще, Кисинджър ненавижда бюрократите през целия си живот. Включително и тези в дипломацията. Даже най-вече тях, оставайки през всичките години последователен в тази своя неприязън. До такава степен, че докато е държавен секретар на САЩ, често си позволява да урежда изключително важни въпроси без знанието на американския дипломатически апарат. Ако тогава с него се бе случило нещо, Държавният департамент щеше да е принуден да събира с месеци отделни парчета информация, за да подреди що-годе пъзела на фактическата картина.
Кисинджър пренебрегва всички други инструменти на дипломацията и се впуска в непрекъснати совалки и персонални разговори с чуждестранни политици. Използва възможностите и убедено вярва в силата на дипломацията. Своята лична дипломация, разбира се.
Американските посланици от онова време се оплакват, че са оставени да играят ролята само на куриери. Докато той е държавен секретар, най-важното американско посолство в чужбина - това в Москва - цяла година е без посланик. Много ясно! Господин Кисинджър предпочита сам да си говори с руснаците.
През годините той често се е дразнил от късогледството на американските политици. Според него те са компетентни по отношение на техническите въпроси, но когато става въпрос за дълбочина и разбиране на историческите процеси, тогава никакви ги няма! И как биха могли? Те не са чели доктрините на любимия му Клеменс фон Метерних, дори не са чували за тях. Как да схванат, че върховната цел трябва да е създаване на концепция за световен ред, която се ползва с всеобща подкрепа? Без това не може да има всеобхватна институционализация на мира.
Хенри Кисинджър живя цял век. През годините проповядва и написа много за институционализацията на мира, надживя повечето от нещата, в които убедено вярваше, но всъщност най-големият му успех е, че успя да институционализира сам себе си", пише още Милков.