Дебатите за бюджета: Надуваме ли дългов балон, кой е по-щастлив - просякът от кофите за боклук или този с къща на кредит
Асен Василев: това е бюджет на доходите, няма как да станем богата държава, с евтина работна ръка
Само две тежки критики – от управителя на БНБ Димитър Радев и от членът на фискалния съвет Любомир Дацов
Само ИТН и "Възраждане" против сметките за догодина
4 часа дебати, с 13 гласа „за" и 6"против" бюджетът на държавата бе приет от ресорната комисия. А споровете започнаха от това дали е изпълним, задържаха се най-дълго около дълга и дефицита, и дори по това кой е либерал и кой е преминал в ляво или дясно от центъра.
Извън дежурните възражения от ИТН и „Възраждане", този път планът на финансовия министър Асен Василев получи две критики, с предложения. Първата изрече управителят на БНБ Димитър Радев, притеснен от дефицита и ниското ниво на фискалния резерв в сметките на държавата. Той настоя да се заложи 10% буфер, който, ако не се наложи, може да бъде използван в последните три месеца на 2024 г. И предложи още нивото от от 4,5 млрд. лв. на фискалния резерв да бъде вдигнато.
„Аз смятам, че да се харчат ударно пари в последното тримесечие е изключително порочна политика", опонира финансовият министър Асен Василев.
Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет този бюджет е на ръба на дефицита, а капиталовата програма е направена по неясна методика. Той препоръча свиване на разликата между приходи и разходи в тригодишен период и изясняване на методиката за капиталовата програма.
Очаквано, още при старта, от ИТН и "Възраждане" обявиха, че няма да подкрепят проекта. Дежурният говорител на ИТН Тошко Йорданов заяви, че финансовия министър бил левичар, защото бил склонен да харчи повече отколкото има, а ГЕРБ и ДПС го подкрепяли заради парите за общините. „Само БСП и синдикатите харесват това харчене", заключи Йорданов.
Към края на дискусията той заключи, че надуваме дългов балон, който в края на крайщата ще се спука, а цената ще платят хората. "Ние дори не сме взели балона в ръка, та да започнем да го надуваме", иронично го репликира Йордан Цонев от ДПС.
Близо два часа "глътна" дискусията около дълга и дефицита. Красимир Вълчев от ГЕРБ смята, че дългът не трябва да се харчи за друго освен за инвестиции, но няма как да се разбере накрая за какво се е харчил.
Най- аргументирана бе позицията на председателя на бюджетната комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев. Той изненадващо обяви, че преди винаги е защитавал тезата за нулевия дефицит, но от поне 3-4 години вече не мислел така анализирайки какво се случва в еврозоната. "Стига парите да не отиват за текущи разходи", постави обаче границата той. И прикани колегите си да преценят дали си струва да се задраскат по-голямата част от капиталовите разходи в името на един балансиран бюджет. Дори отправи критика към ГЕРБ, като сподели, че ако по време на тяхното управление са имали финансов министър, който позволява дефицит, сега България е щяла да има инфраструктурата на редица страни. „Със собствени средства ние няма да построим инфраструктура, каквато имат тези държави", категоричен бе Цонев.
И даде още един задочен отговор на класическата критика за дълга, който товари деца и внуци. „Дълговете не се връщат от внуците на днешните данъкоплатци, а се плащат с нови дългове. Виждам как внуците там реват, но се возят в хубави влакове и по хубави пътища, заключи той.
Румен Гечев от БСП пък пресметна, че по 113 хил. долара дълг се пада на всяко бебе, което изреве в САЩ. " Бебетата реват, целите щати реват и какво от това? И даде илюстративен пример- един бедняк, на който му се подава главата от кофата за боклук е изключително стабилен, няма никакви дългове. Иван, пред чиято къща рови в кофите той обаче е задлъжняла- къщата и колата са купени със заеми, но водят нормален живот. Гечев заяви още, че няма държава в света, която да поддържа нулев бюджетен дефицит и поиска колегите-критици да посочат откъде да се отрежат 6 млрд. лв., за да няма дефицит. И припомни, че рекордна от към дълг е била 2016 г., когато дългът е достигнал до 30% от БВП. Според Гечев икономиката през 2024 г. ще нарасне много повече от заложеното проектобюджета от 3,2% и при това управляващите дори не си мечтаят да се изпълнят всички планирани инвестиции.
По повод обвиненията, че с увеличаването на доходите помпаме инфлацията, Гечев заяви: „Това, което провеждаме като политика, ще повлияе на инфлацията в дългосрочен план за нетъргуемите стоки, а ние потребяваме търгуеми стоки, на които ценовите равнища зависят от тези в Европа. В по-развитата част на Европа инфлацията е по-ниска, защото в потребителската кошница имат повече стоки, чиито цени не са нараснали толкова - телефони, телевизори и друга техника, докато в кошницата, по която се смята инфлацията в България тежест има предимно продукти, чиито цени се вдигнаха най-много през последната година", обясни още Гечев. И изчисли, че България е сред малкото в ЕС, в които през миналата година ръстът на доходите е започнал да изпреварва инфлацията.
Теменужка Петкова от ГЕРБ се притесни дали приходите не са надценени, а от там и икономическия растеж. Отбеляза още и че партията не смята за реалистично събирането на вноската от "Газпром". Освен това бюджетният дефицит е трайно заложен на 3% до 2026 г. докато виждането на ГЕРБ е, че постепенно трябва да спада до 0 през 2026 г., каза още Петкова.
„Приемането на редовен бюджет е важна стъпка в посока растеж на икономиката", изрази становището на ПП/ДБ Мартин Димитров. Според него, влизането в еврозоната създава потенциал за икономически растеж, а не обратното след като БСП застъпват тезата, че не е важно точно в момента това да стане и е по-добре да се харчи повече, което означава дефицит над нормите за приемане на еврото. И сравни бюджета с платформа, на която могат да се добавя инвестиционна програма. И отговори на предупрежденията за увеличаване на данъчната тежест с това, че ДБ първа ще се противопостави на такова намерение на правителството.
Димитров призова още защитаващите ниската ставка на ДДС за ресторантите да кажат какъв е бил ефекта за бранша от това и какъв е бил ефектът за потребителите. "Как се разпределиха ползите, колко остана у бизнеса, колко - потребителите, за да се настоява една такава привилегия да продължи". И препоръча ако през следващата година се съберат повече от планираните приходи в бюджета, то половината да отидат за инвестиции, а другата - за намаляване на дефицита.
„Ниският дефицит води до стабилната бедност. Ако искаме България да настигне Европа, означава да правим нещо по-различно от това, което сме правили в последните десетилетия", заключи финансовият министър Асен Василев. И добави, че ако не искаме да вдигаме данъците, а ние не искаме, трябва да започнем да ги събираме", каза той и поясни, че сивата част на българската икономика е около 30%. След което прогнозира, че Истинската дискусия за бюджета ще бъде, когато влезем на второ четене.