4 пъти за половин век сме сменяли валутата си
Вече три години екип от учени изследваме цените, потреблението и инфлацията в България от 1750 година до днес. Конвертирането на цени и стойности от близкото минало или по-далечната ни история в днешни пари никак не беше лесно. Основна причина за това е фактът, че за половин век сме сменяли четири пъти валутата си (без да сменяме името й).
Днешният лев не е този отпреди 1999 година, нито пък онзи отпреди 1962-а, или пък тези отпреди 1952 или 1947 година. Обмяната на валутата през годините не винаги е следвала просто правило за конвертиране на стойности. През 1947 и най-вече през 1952 година са приложени много на брой съотношения за различните активи. Неизбежно беше да се захванем сериозно и с паричните реформи през втората половина на 20-ти век. Отне ни към година да прочитаме многократно наличните архивни документи, да изровим и разгледаме нови такива, да търсим още и още детайли за това, което се е случило. Знаехме, че има много интересни неразкрити факти, но не знаехме, че някои от тях щяха да бъдат съвсем неочаквани за нас.
В последната ни статия представяме основните резултати от изследването ни върху паричните реформи и овладяването на инфлацията в комунистическа и посткомунистическа България.
Събраните данни и факти показват, че противно на официално обявената цел за укротяване на инфлацията чрез намаляване на ликвидността, трите реформи, проведени в периода 1947-1962 г., не оказват почти никакво влияние както върху парите в обращение, така и върху инфлацията. Ценовата стабилност е била постигната чрез ценови контрол.
Акцентираме върху факта, че растежът на парите в обращение в годините на комунистическия режим надвишава непропорционално официалната инфлация и растежа на производството. За периода 1952-1988 г., в условията на контролирани цени, натрупаният ръст на ценовото равнище възлиза на 7,5%. За същия период обаче количеството банкноти и монети в обращение се увеличава с 9404,3%. Всичко това генерира огромен инфлационен натиск и на практика е една от основните причини за безпрецедентните темпове на инфлация след началото на прехода.
Ако е трябвало да бъде направена корекция на цените в навечерието на прехода, преодоляването на натрупания дисбаланс между количеството пари и растежа на производството е предполагало седемкратно увеличение на цените.
Друг интересен извод от изследването е, че подмяната на банкнотите и монетите с нови не може сама по себе си да служи като инструмент за борба с инфлацията. Тя може да бъде само спомагателна за реформите, установяващи фискална дисциплина и разумна парична политика.
Страничен, но важен извод от изследването е, че при реформата от 1952 г. не е извършена преоценка на дълготрайните активи, а стойностите на всички останали активи са значително намалени. Това означава, че изчислената амортизация е била непропорционално по-висока от другите разходни пера, което е довело до значително надценяване на отчетените обеми на продукцията през следващите години и темповете на икономически растеж за 1952–53 г.
(От фейсбук)