Овдовял баща сам отглежда болната си дъщеря: Тя си има само мен
Единственото, за което мечтае мъжът, е да си имат баня
Овдовял баща отглежда сам тежкоболната си дъщеря във врачанското село Мраморен. Мъжът се нуждае от средства или строителни материали, за да стегне дома си.
"Тя си има само мен. Няма никой друг. Няма баба, дядо, вуйчо или леля", споделя бащата.
Мнозина биха се възхитили на куража и силата на бащата, който се опитва да осигури поносим живот на детето си, което е неподвижно и не може да говори.
Трагедиите в семейството на Димитър Димитров са една след друга. Шест месеца, след като дъщеря му Дорина дошла на бял свят, лекарите констатират детска церебрална парализа (ДЦП) и епилепсия.
Момичето вече е на 13 години, но не може да ходи и почти през цялото време лежи. Преди година починала майка ѝ и бащата вдовец станал всичко за нея. Разказва как преминават дните им.
„Хигиена ѝ правя, нещо за закуска, сега я научих топло мляко с кроасан с шоколад“, посочи Димитров.
Три пъти в седмицата я води във Враца в център за деца с увреждания.
„Като си я взема с колата, е пълна с емоции, защото е общувала с дечица на нейната възраст, аз тука не мога да ѝ създам тези условия“, разказа бащата.
Не може да говори, но двамата се разбират добре.
„Не говори. Не може да каже кога е гладна и жадна. Усмихва се, всичко разбира, просто не може да отговори. Понякога я виждам как се ядосва, иска да участва в разговора, но не може“, каза през сълзи бащата.
Двамата преживяват с 1400 лева - пенсията на Дорина и заплатата на баща ѝ като личен асистент, пише bTV. Мъжът не се оплаква. Понеже разбира от строителство, понякога през лятото се хваща с бригада на обекти и взема момичето със себе си.
По малко стяга и къщата си. Подменил е покрива, пооправил е стаите, но мечтата му е да си имат вътрешна баня и тоалетна.
Иначе изпълнил последната заръка на жена си и купил на Дорина инвалидна количка. Сега лекарите препоръчват корсет и вертикализатор, за да може да се изправя, макар и за кратко.
Димитър казва, че докато има сили, ще изпълнява бащиния си дълг, защото животът е изпитание, което понякога не разбираш, но не трябва да се отказваш. Моли се до Коледа да успее да стегне поне малко банята.