Къде сме ние и къде е халюцинацията
Дали българската дума за 2023-а ще е "сглобка" или "дерогация"?
Потискащо е, че никой в България не е чувал за второто значение на глагола “халюцинирам”, който бе обявен за дума на 2023-а от авторитетния речник на Кеймбридж. Сякаш Берлинската стена все още си е там и трудно проумяваме късчетата закъснели новини за модерните неща в развития капитализъм.
Преди две години пак така се дивяхме на perceverance, търсена над 243 000 пъти в Кеймбриджкия речник. Макар да има на български не едно, а цели три значения (постоянство, упоритост, настойчивост), нито тя, нито “халюцинирам” влизат у нас в масова употреба. Даже, дето има една дума, може да минем и без тях.
Днес ситуацията е още по-странна заради въведения от английските езиковеди нов смисъл на глагола. Тук не ползваме “халюцинирам” за друго освен в няколко тъпи вица или по повод страничните ефекти на опиати, тежки заболявания и пр. физически страдания. Затова пък на Запад вече го употребяват, когато изкуственият интелект бълва фалшива информация.
Например, питат Siri (гласовия интелигентен асистент на Apple) какво ще е времето утре в Лондон, и то отговаря, че ще е слънчево, а в действителност цял ден се спуква да вали. Или когато си викнат такси от приложение, но колата отиде пред катедралата St. George, вместо на улица King George.
Изкуственият интелект понякога се обърква, но вместо като нас да кажат, че се е скапал или е бъгнат,
британците го обвиняват, че халюцинира. Все едно е разумно същество,
което трябва да поеме вината за объркването. Върху същата идея акцентира и д-р Хенри Шелвин от университета в Кеймбридж: “Този лингвистичен избор отразява тънка, но дълбока промяна във възприятието – изкуственият интелект, а не потребителят е този, който халюцинира”. Доста тревожна тенденция.
Лесно можем да си представим колко зависими са станали на Запад от виртуалното общуване, след като точно тоя лаф е най-популярен за годината във Великобритания. Лингвисти твърдят, че е влязъл в обращение наравно с възприети от години термини като “електронна поща”.
Не е новина, че Островът, Щатите и въобще държавите на запад от Балканите са далеч напред в техническо отношение. Домовете им, колите, бавачките, цикълът, мускулната маса, нивата на лошия холестерол, услугите, транспортът, запознанствата, инвестициите, почти всички битови, обществени и професионални дейности, дори научните разработки се координират от софтуер. Не че и ние нямаме приложения за следене на времето, банкиране и пазаруване, но както се казва,
тук все още никой не е по-голям от винкела
Електронното правителство си остава мираж в България, машините за гласуване продължават да предизвикват гръмовни политически скандали, държавата купува нов суперкомпютър за 30 милиона лева, преди някой да е разбрал за какво ни е бил предишният на стойност 5,4 милиона лева.
Най-красноречивото доказателство, че българите засега са твърдо извън Матрицата, е истерията с кодово име “Тръгвам си”, която тези дни се вихри във фейсбук. Мрежата иска такса от 4,99 долара, за да спести рекламите, но българският потребител категорично заявява, че кръв ще пусне,
но няма да плаща, въпреки че жена му всеки месец си слага ботокс за 300 лева
Без да е схванал условието на сделката, юзърът се е накокошинил, все едно му искат дивана. Може да е пенсионер, нощна охрана с дърводелски техникум, но плаши Зукърбърг, че си отива. И за миг няма да повярва, ако му кажат, че халюцинира.
Българската дума за 2023-а все още не е обявена, но по редица обективни причини може да се очаква, че ще бъде “сглобка” или “дерогация”. Миналата година беше “война”, а през 2021-а определиха за най-вървежни “преценям”, “антиваксър” и “изчегъртване”.
Въпреки всичко не може да се твърди със сигурност кой свят халюцинира повече.
Западният, където хората се мъчат да преборят зависимостта си от изкуствения интелект, или нашият, който изглежда все по-абсурден. “Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна. От друга страна, всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.” Тери Пратчет го е написал.