Ан Хатауей: Момичето, което избра Холивуд пред манастира
Когато през 2013 г. "жената-котка" Ан Хатауей посреща спечелването на "Оскар" с прошепнатото: "Сбъдна се!", тя става една от най-мразените филмови звезди в Америка. Хората мразят вечната й усмивка, театралниченето й, а професор я нарича "незряла", пише life.dir.bg.
Но нека да започнем с 1982 г., когато Ан Жаклин Хатауей се ражда в Бруклин в семейство на адвокат и театрална актриса. Мести се заедно с родителите си в предградие на Ню Джърси (по-конкретно в Милбърн) и получава възможността да пътува с майка си по нейни участия. Подтикната е да стартира кариера в шоубизнеса - и го прави. Посещава престижната нюйоркска група "Бароу", а на 16-годишна възраст получава първата си телевизионна роля в "Get Real". След като завършва гимназия през 2000 г., започва да се занимава с кино. Дебютът ѝ на големия екран е филмът "Дневниците на принцесата", в който тя играе Мия Термополис - дива тийнейджърка, която открива, че е наследница на кралски трон. През 2004 г. Хатауей се снима в продължението му. Страхувайки се да не се превърне в типичната героиня, Хатауей се стреми към филми за по-възрастни и следващата ѝ голяма роля е във възхвалявания от критиката филм на Анг Лий "Планината Броукбек", който е номиниран за "Оскар". Две години по-късно Ан се среща на снимачната площадка с Мерил Стрийп, с която влиза в противоборство във филма "Дяволът носи Прада". Следват филмите "Да бъдеш Джейн Остин" и "Рейчъл се омъжва", носещи й номинация за"Оскар".
Но колелото завърта. Уж толкова обичаната актриса става обект на подигравки.
Кое предизвика появата на движението #Hathahate? Провокирани ли са тези атаки? Заслужени? Нейните интелигентност и успех я правят толкова необичайна мишена, че превръщат т.нар. "хатахейтъри" в необичаен феномен. Какво се случва? Защо Ан Хатауей се оказва толкова недолюбвана?
Благодарение на филми като "Дневниците на принцесата" и "Дяволът носи Прада" Ан e една от най-обичаните актриси в Холивуд през първото десетилетие на 2000-те години или поне е дотогава.
През февруари 2013 г. на 85-ата церемония по връчването на наградите "Оскар" Ан се е преборила като най-добра актриса в поддържаща роля. По всичко личи, че победата не е голяма изненада: през целия сезон на наградите за тази година актрисата печели трофеите "Златен глобус", SAG и "Бафта". Заставайки на сцената на най-престижните филмови награди в света, Хатауей е на път да изживее момент, за който повечето актьори мечтаят. Най-голямата вечер в Холивуд принадлежи на нея. Само че когато взема микрофона, за да произнесе благодарствената си реч, всичко се обърква. Докато тя стиска златната си статуетка и шепне: "Това се сбъдна!", интернет отприщва вълна от коментари. Хората започват да се подиграват на речта й, смятайки я за репетирана, пресметната и неискрена. Няма никакво съмнение: любимката на "Оскар"-ите вече е обществен враг номер едно. След този сезон омразата към нея се превръща в тема за разговор. Наред с ежедневния кибертормоз, множество статии се опитват да съберат доказателства за най-дразнещите качества на Хатауей. От сериозното ѝ поведение до радостната ѝ избухливост. "Тя има тази особеност да театралничи и всеки път се престарава", казва критикът Ричард Лоусън. "Винаги изглежда така, сякаш играе, а любимото ѝ действие е тази пресилена скромност и милосърдие."
В странен анализ професорът по психология Тери Петиджон пък определя Ан като "незряла". Обществената омраза е толкова ревностна, че е създадена нова дума - "хатахейт" - само за да опише движението. Но докато дискусиите бушуват, става ясно, че малцина могат да определят как точно и защо се е стигнало до появата му. През 2013 г. "The New York Times" публикува статия, озаглавена "Наистина ли мразим Ан Хатауей?". В нея хейтърите на актрисата заявяват, че я мразят за това, че "е толкова съвършена, че не е нормален човек", и я наричат "непоносима", защото следят всяка нейна стъпка. Лишена от любовта на някогашните си фенове, Хатауей се появява впечатляващо на филмовия фестивал в Кан през май миналата година. Това отново я връща в играта и успява да спечели благоволението на медиите и феновете.
В края на краищата не винаги е било така. Когато тя се появява на сцената със звездния си дебют в "Дневниците на принцесата", фенската маса е възхитена.
Но няма значение какво мисли обществеността, защото Адам Шулман и двете й деца от него не мислят така.
Любовта на хората е променлива величина. Тя никога не е абсолютна и неизменчива. Ан е доказателство за това колко бързо любовта на феновете може да се превърне в омраза. Тя е доказателство за това, че понякога съвършенството не ти носи само позитивни емоции, а може да те залее и вълната на завистта и отричането. Но както във всяка приказка е достатъчно да имаш до себе си принц, с когото заедно да дочакате щастливия край на историята.