92% от българите са със задължителните ваксини
На тях трябва да се гледа като инвестиция, казва зам. министър
Ваксинопрофилактиката би следвало да се разглежда като инвестиция, а не като разход, каза заместник-министърът на образованието и науката Генка Петрова по време на Втората национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания, която се провежда в столичен хотел. Намаляването на нивото на ваксиналното покритие повишава разходите за лечение. От икономическа гледна точка, когато се говори за разходи, се разбира плеяда от разходи, включително и разходите на пациентите, които те заплащат за услуги, за инвалидизация, за болката, депресията, допълни тя.
Данните за ваксиналното покритие в страната и броя на заболелите, които събрахме за периода 2018 г.– 2022 г., показват, че ваксиналното покритие в страната е високо и достига 91% - 92%, но с ваксини от задължителния имунизационен календар, посочи проф. Петрова. В местата, в които ваксиналното покритие срещу морбили, паротит и рубеола е около 87%, броят на заболелите е най-висок, каза още тя и припомни за появили се преди години локални инфекции от морбили, довели до доста висока смъртност.
Директните медицински разходи за амбулаторно лечение на острата фаза на заболяванията са най-високи за лечение на хепатит Б, посочи тя. Прави впечатление, че когато има епидемия, нарастват и директните, и индиректните разходи, каза още проф. Петрова и посочи, че хората на и над 65-годишна възраст, подлежащи на имунизация срещу грип през 2022 г. са били 363 хил., но са имунизирани 157 хиляди. Когато изчислихме директните разходи за лечението на тези от тях, които биха се срещнали с вируса на грип – около 30%, видяхме, че те биха били около 34 млн.лв., а индиректните – около 50 млн.лв., допълни проф. Петрова.
Други, по-стари проучвания, показват, че за 20-годишен период след въвеждането на задължителната ваксинация срещу хепатит Б, броят на заразените спада с близо 10 пъти и вече са около 150-200 случая на година. Масовата ваксинацията срещу хепатит А, която е препоръчителна, би била изгодна за здравна система, ако заболеваемостта е над 4600 души на година и би спомогнала да се намали циркулацията сред населението.
В проучване, изчислило индиректните разходи от преждевременната смъртност от COVID-19, се посочва, че изгубените години живот са близо 183 хиляди и икономическите загуби са над три милиарда лева, като в тази сума не са включени разходите за лечение. Изгубените години живот от преждевременна смъртност от инфекция с човешки папилома вирус са 2823, а икономическите загуби са 57 млн.лв.
Във форума участват и заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски, вирусолози, епидемиолози, представители на СЗО и на УНИЦЕФ, съобщава БТА.