Корабът “Св. св. Кирил и Методий” пак тръгва от Варна за Антарктида
- Утре го изпращат тържествено от Морската гара
- Изложба "32 кадъра преди 32-ата българска полярна експедиция" откри съпругата на капитана
Българският военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” от състава на ВВМУ потегля утре на второ плаване до базата ни на о. Ливингстън в Антарктида. Тържествената церемония по изпращането му на Морска гара Варна започва в 13,30 ч, поканени са варненци и гостите на града.
За капитан II ранг Николай Данаилов това ще е втора експедиция до националната ни база на Антарктида, която той води. Разстоянието от близо 35 000 км се очаква да бъде преминато за 45-50 дни и
екипажът да пристигне на ледения континент около Коледа
Връщането е планирано за 10-11 февруари и ако всичко е наред, ще бъдат посрещнати около 1 април догодина.
Корабът “Св. св. Кирил и Методий” е собственост на консорциум, чиито членове са Висшето военноморско училище, Софийският университет “Св. Климент Охридски” и Българският антарктически институт.
Сред 34-членния екипаж има и двама цивилни - капитан и офицер далечно плаване от запаса, които ще помагат при по-сложни навигационни условия. Съставът е по-голям от предишния път заради тежкия товар и неговата логистика.
Мисията на 32-ата експедиция е да достави
65 т материали за построяване на новата научна лаборатория,
което трябва да стане до края на летния антарктически сезон - 15 март.
Корабът има най-лекия леден клас, но е приспособен със своеобразно двойно дъно да отстоява на ледовитите условия - няма опасност да потъне при среща с ледник или да получи пробойна.
“Срещата с айсберг не е като във филма “Титаник”, но такива срещи имаше при първата експедиция”, разказва капитан Николай Данаилов.
“Много по-опасни са малките айсберги, защото не виждаш реалния им размер, скрит под повърхността, те са като малки бомби, които могат да разпорят корпуса, особено нощно време. Големите ледникови блокове се виждат отдалече, на борда имаме радиолокационни станции, уреди за инфрачервено наблюдение, които виждат подводните ледници през нощта, така че те не са проблем”, разказва капитанът.
Като пристигнат, първите 4-5 дни ще разтоварват оборудването с помощта на плаващ понтон, който ще играе ролята на сал. В изследователските дейности ще се включат учени, които
ще изследват морското дъно и биоразнообразието
около остров Ливингстън. В различни точки и на различни дълбочини ще се взимат проби - от водолази и със специална техника. Температурата на водата ще бъде около 0 градуса.
Голямо предизвикателство за водолазите ще бъде леопардовият тюлен. Знае се, че той напада агресивно и срещата с него може да бъде фатална - преди 10 г. така загина жена. Затова сега заедно с нашите водолази ще се спускат и няколко пазачи.
Българските учени ще се заемат и с изследването на съседния остров Смит - много стръмен и слабо изучаван.
“На него почти не е стъпвал човешки крак, ще подходим между 1 и10 февруари с лодки и ще проучим възможността за дебаркиране на личен състав и проучване на геоморфоложката среда. Идеята е след няколко години да се установи там базов лагер”, разказва Данаилов.
“За мен е голямо предизвикателство и удоволствие да бъда на борда на този кораб, да изпълним поставените задачи, както и да работя с проф. Христо Пимпирев. Той е невероятен човек, когото аз много уважавам, той може с две думи да отвори всяка врата. Този проект без него щеше да е невъзможен”, допълва капитанът.
Спомня си за перипетиите при предишното пътуване. Когато разбират, че учени от съседната испанска полярна база бедстват с часове заради повредена лодка и лошо време, българите реагира светкавично. За 4 часа успели да стигнат до тях и ги евакуирали от мястото, където 15 испанци, канадци и французи били блокирани повече от 11 часа.
“Бяха премръзнали, вече ги наобикаляха леопардови тюлени
и положението ставаше сериозно”, спомня си капитанът, който преминава в състава на ВВМУ от структура на Българската армия през 2021 г.
Запалена по пътешествията е и съпругата на капитана - Радка Данаилова, която преди дни откри във Варна изложба с фотографии “32 кадъра преди 32-ата българска антарктическа експедиция - до Антарктида и назад с любов”.
Тя разказва, че още от първия миг, когато разбрала за “Мисия Антарктида”, била убедена, че това ще бъде както авантюристично приключение, така и важна задача с национално значение.
“Снимайки кораба и неговия екипаж, усетих енергията и професионализма, с които работят. “Мисия Антарктида” е изпитание на силата на духа и устойчивостта на волята както за екипажа и всички полярници, така и за техните семейства и любими хора”, добави тя. Данаилова е снимала и по време на престоя на кораба в Мар дел Плата в Аржентина и Пунта Аренас в Чили, докъдето е пътувала със самолет.
“За нашия 26-годишен семеен живот тези четири месеца на полярната експедиция бяха огромна раздяла и аз реших, че няма да издържа толкова време. Затова
стигнах до края на света, когато корабът се връщаше
от Антарктида. Посрещнах ги в Пунта Аренас, а после и в Мар дел Плата, снимах на палубата на пристанищата, а между това пътешествах малко и сама. Това беше приключението на живота ми”, разказва жената.
“Семейството ме подкрепя, децата ми се вълнуват с мен, за щастие, благодарение на новите технологии не загубих връзки с тях по време на престоя ми на острова. Ние сме първият български кораб, който има инсталирана специална система за комуникации и не ни липсваше връзка със света”, разказа капитан Данаилов.