Кинодивата Катрин Деньов и на 80 обича да си пее сама на улицата
- Френската кинозвезда празнува юбилея си с нов филм, в който играе бившата първа дама Бернадет Ширак
- Има татуировки, позирала е за “Плейбой” и обича да слуша рап с една от внучките си
Една от вечните дами на френското седмо изкуство – божествената Катрин Деньов, стана на 80 години, но възрастта не е оставила отпечатък върху творческата ѝ енергия. В началото на октомври на екран излезе най-новият ѝ филм - “Бернадет”, в който е приела предизвикателството да се превъплъти в бившата френска първа дама Бернадет Ширак, съпругата на покойния президент Жак Ширак. А в навечерието на рождения ѝ ден излезе и поредната книга, посветена на живота и кариерата ѝ, под заглавие “Имало едно време Деньов”.
Бъдещата красавица се ражда на 22 октомври 1943 г. в Париж с името Катрин Дорлеак. И баща ѝ Морис Дорлеак, и майка ѝ Рене Деньов, са актьори. Сестра ѝ Франсоаз Дорлеак също се превръща в една от най-перспективните млади звезди на френското кино. Мнозина твърдят, че именно тя е големият талант в семейството, но животът я напуска твърде рано – загива в автомобилна катастрофа на 26 юни 1967 г., когато е на 25 г. За да не бъде сравнявана непрекъснато с нея, Катрин, която е само с година по-малка, приема моминското име на майка си. Когато двете с Франсоаз играят в мюзикъла “Госпожиците от Рошфор”, Рене убеждава дъщеря си да си смени името, защото нямало как хората да казват “Дорлеак и Дорлеак”. “Истината обаче е, че бих предпочела да запазя истинската си фамилия”, призна наскоро звездата в интервю за френска телевизия.
На големия екран Катрин Деньов се утвърждава със своята неповторима елегантност и с начина си да
говори бързо, но много ясно
В документалния филм на тв “Арте” е пуснат откъс от разговор с режисьора Жан-Пол Рапно, с когото актрисата работи във филма “Животът в замъка” (1966). Рапно си спомня за първата им среща така: “Трябва да се извиня за нещо и то е, че говоря бързо, може би дори прекалено бързо и това вероятно ще ви затрудни”, каза ми тя. Катрин идваше от семейство с 4 момичета, в което онази, която е говорела най-бързо, е и онази, която е била чувана най-добре. После започна да лее думите със собствената си скорост, която се превърна в скоростта на моите филми. Тя зададе тона на актрисите след нея”, спомня си режисьорът.
Малко известен факт е, че макар да олицетворява френската изисканост, Деньов не е останала безразлична към модата на татуировките и има две рисунки по тялото, направени по време на едно от пътуванията ѝ в Полинезия. Едната е на костенурка, символ на силата и закрилата в полинезийската култура. Втората е на предната част на крака ѝ и също изобразява племенен мотив, чието значение никой не знае.
През 1965 г., когато е на 22 г., нежната блондинка попада в полезрението на
Роман Полански, който я убеждава да позира гола
за корицата на “Плейбой” като част от рекламата на общия им филм “Отвращение”. Фотографът, който идва да я снима, е бъдещият ѝ съпруг Дейвид Бейли. През 2018 г. тв предаването “Допълнение към анкетата” се свързва с него и го моли да разкаже за тази паметна среща. “Когато я видях, си казах: “Много е нисичка за мен”. По онова време излизах само с топмодели. Полански обаче настоя: “Направени сте един за друг”, и поиска да я снимам за “Плейбой”. Така се срещнахме. Роман беше прав. Тя беше много французойка, много буржоазка. А аз бях бунтар. И тази смесица на противоположности потръгна много добре.” Свидетели на брака им са сестра ѝ Франсоаз Дорлеак и рокчудовището Мик Джагър. За жалост, семейният живот продължава само две години, макар разводът да е обявен след 7. Това всъщност е единственият брак на френската звезда.
Преди това красавицата има връзка с режисьора Роже Вадим и двамата имат син Кристиян, роден през 1963 г. Другият силно нашумял в медиите романс на Деньов е
с италианския съблазнител Марчело Мастрояни,
от когото през 1972 г. се ражда дъщеря им Киара. Двете ѝ деца са направили актрисата щастлива баба на 5-има внуци. Едната от внучките ѝ – Ана, пък я научила да слуша рап и дори я завела на концерт на френския рапър Некфьо. Съвсем наскоро бе разкрита и най-дълбоко пазената тайна на френския шоубизнес – че кинолегендата е имала кратка любовна афера с рокидол №1 на Франция Джони Холидей.
Феновете непрекъснато я преследват за селфита с нея, но тя мрази този вид снимки и ги смята за ужасни. Казва, че принадлежи на поколението, което не е израснало с телефон като трета ръка. За сметка на това многократната носителка на “Сезар” обожава да пее. “Веднъж пътувах с такси и като дойде моментът да слизам, шофьорът ми каза: “Не би трябвало да ви вземам пари, пяхте ми през цялото време. Днес само вие и италианските работници пеете”. Много се забавлявах. Пея си и на улицата, съвсем сама или дори когато съм в нечия компания. Дъщеря ми Киара се дразни”, смее се Деньов.
Друга голяма страст на кинодивата са пуретите. През 2019 г. обаче тя преживя лек исхемичен инсулт на снимачната площадка, който я прати в болница и оттогава не пипа тютюн. Изпитанието е мъчително за нея и тя се възстановява в продължение на близо година. Преди този шок обаче била заклета пушачка и унищожавала по няколко пакета цигари дневно. Биографите ѝ твърдят, че за сметка на това не е спазвала никакви диети през целия си живот.
Режисьорът, с когото звездата е предпочитала най-много да работи в началото на кариерата си, е Жак Деми, който всъщност я налага на големия екран. Луис Бунюел разкрива дълбочината на разнородния ѝ талант, поверявайки ѝ сложни психологически роли, като се започне от култовата лента “Дневна красавица” и се стигне до “Тристана”. Трюфо пише специално за нея ролята в “Последното метро”, а след този филм тя става толкова известна, че е избрана да бъде лицето на Мариан (националния символ на Франция). Срещата с Андре Тешине окончателно затвърждава статута ѝ на киновеличие, достойно за всеобщо възхищение.
Най-странният епизод от филмографията ѝ (доста еклектична впрочем) е ролята на вампир на 3000 години в еротичния трилър на ужасите на Тони Скот от 1983 г. “Хищниците”. Неин екранен съпруг е не кой да е, а Дейвид Бауи.
И до днес Деньов не спира да снима с честота, на която могат да завидят всичките ѝ млади колежки, макар след инсулта да се е заканила, че няма да приема повече от 2 филма годишно.