Израел - икономика в опасност?

25.10.2023 18:51
Терористи от "Хамас" Кадър: Ютуб@WSJNews

Миналата седмица, в отговор на продължаващата война между Израел и "Хамас", голяма тайванска товарна корабна линия обяви форсмажорни обстоятелства и отмени планирано акостиране на един от корабите й в израелското пристанище Ашдод, позовавайки се на "продължаващата несигурна ситуация".

Това се посочва в материал на сп. "Форин полиси", озаглавен "Войната с "Хамас" може да застраши вноса на Израел". Наред с това водещите рейтингови агенции предупредиха за понижаване на рейтинга на страната.

Пристанище Ашдод, разположено само на 25 мили от Тел Авив, е ключова морска врата за всякакъв вид стоки, пътуващи до и от Израел, като в близост до морската гара оперират редица логистични компании и складове. То обаче се намира близо до границата с Газа, на около 31 мили по права линия.

Тази близост, която в последните дни се свърза с бомби и ракети, летящи в небето над Газа и Южен Израел, накара "Евъргрийн лайн" (Evergreen Line) да реши, че вече не е безопасно за кораба "Евър Коузи" да пуска котва в израелското пристанище в Ашдод.

Вместо това плавателният съд беше отклонен на север към пристанище Хайфа, в най-северния край на Израел, откъдето товарът му трябваше по някакъв начин да намери пътя си до предназначените получатели.

Няколко дни по-късно пристанището в Ашдод вече изглеждаше пусто, като уебсайтовете за морски трафик показваха само няколко кораба, акостирали на пристанището или чакащи да влязат в него.  За сметка на това трафикът до морската гара в Хайфа се увеличи, защото трябваше да поеме каргото, насочено към Ашдод.

Други корабни компании и техните застрахователи също преразглеждат целесъобразността да акостират в израелските пристанища сега заради разразяващият се конфликт.

Израелските води вече са в най-рисковата категория за корабоплаването и сега рисковите премии са се увеличили в пъти допълва сп. "Форин полиси".

Очакваното сухопътно нахлуване на Израел в ивицата Газа може да да направи пътуванията на търговските кораби до и от израелските пристанища още по-опасни и скъпи, предаде БТА.

Това има значение, защото Израел е силно зависим от вноса, защото, както отбелязва министерството на земеделието на САЩ в доклад от 2022 г., страната разчита почти изцяло на внос за потреблението си на захар, растителни масла и маслодайни семена, фуражи, зърно и други суровини за хранително-вкусовата промишленост, докато неговата месна промишленост разчита на внос на живи животни. Израел внася почти три пъти повече храни и селскостопански продукти, отколкото изнася. Тези стоки пътуват през пристанищата на Ашдод и Хайфа.

Корабоплавателните компании и техните застрахователи стават предпазливи по отношение на посещенията на израелски пристанища. Израелските и ливанските пристанища вече са в най-високата рискова категория на застрахователите в Лондон, което означава, че корабните компании се нуждаят от съгласието на своите застрахователи за всички посещения на пристанища там и плащат премия за военен риск за това. Лондонските застрахователи доминират в световното морско застраховане и формират глобалния стандарт.

В момента премията за военен риск, плащана от корабните компании за плавателен съд, който посещава Ашдод, има типична (за конфликтна зона - бел. ред) номинална ставка от 0,65 процента от общата стойност на кораба. Например либийското пристанище Триполи, което само по себе си е рискова дестинация, има ставка от 0,4 процента, същият процент, който сега има и Хайфа. Бенгази и други либийски пристанища се застраховат допълнително срещу 0,13 и 0,15 процента от стойността на корабите.

Йеменските пристанища Худейда и Салиф (също в зона на конфликт) струват 0,75 на сто. Дори пристанището на Могадишу в Сомалия (0,5 процента) е по-евтино от Ашдод. 

Всъщност само черноморските пристанища на Русия и Украйна имат значително по-високи премии за военен риск, отколкото Ашдод: 1 на сто от общата стойност на кораба, допълва сп. "Форин полиси".

Междувременно Блумбърг съобщи, че рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" (S&P Global Ratings) намалява перспективата пред кредитния рейтинг на Израел на отрицателна. Агенцията обаче запазва оценката си за страната, която е "АА-".

В съобщението на агенцията се посочва, че "конфликтът, предизвикан от смъртоносните атаки на "Хамас" този месец, може да се разпространи и да причини по-силно въздействие върху икономиката и публичните финанси на Израел от очакваното.

На фона на ескалиращия конфликт с "Хамас" друга рейтингова агенция "Мудис" (Moody,s) миналата седмица постави кредитния рейтинг на Израел под преглед за понижаване. Дни по-рано от "Фич" (Fitch) също поставиха кредитния рейтинг на страната под отрицателен контрол.

Израел трябва да успее да избегне намаляването на рейтинга си благодарение на стабилните финанси, освен ако войната не се проточи дълго време, каза високопоставен служител, отговарящ за дълга на страната, описвайки понижаването на рейтинга като краен сценарий.

Други от От страната и света

Димитър Попов сглоби кабинет в "12 без 1 мин." по Коледа преди 25 г. (Снимки)

Юристът Димитър Попов (26 юни 1927 г. - 5 декември 2015 г.) е първият български премиер некомунист след 1946 г. Роден е на 26 юни 1927 г. в Кула. Произхожда от стар род

Росен Желязков отговаря на вота: Не давам оставка, защото икономиката расте - БВП нагоре с 3,2%, пети сме в ЕС (Обзор)

Борисов поиска закриване на комисията "Сорос", създадена по настояване на ДПС Правителството няма да подава оставка, защото се справя добре и под негово управление икономиката расте бързо и се справя

София взема заеми за трамваи, тротоари и пътища (Обзор)

Ремонтират булевардите “Христо Ботев”, “Дж. Баучер” и “М. Луиза” Терзиев: Децата, транспортът и кварталите са топприоритетите в бюджета на София за 2026 г

Тръмп се отказва от Европа като основен съюзник, САЩ вече няма да са лидер на света

Администрацията на президента Доналд Тръмп представи нова стратегия за национална сигурност, която описва европейските съюзници като отслабени и цели да възстанови доминацията на САЩ в западното

Завещание на седмицата: Протест, по-протест, най-протест. Или манията да се броим

Колко българи излизаха по булевардите през годините - вижте още в завещанието на

>