Продадени са над 25% по-малко антибиотици, след като рецептите станаха само електронни (Обзор)
Между 25 и 30% е намаляла продажбата на антибиотици за една седмица, след като вече се предписват и отпускат само с електронна рецепта. Това съобщи зам. здравният министър проф. Илко Гетов пред парламентарната здравна комисия в понеделник. Депутатите се събраха извънредно, за да изслушат здравния министър проф. Христо Хинков за проблемите с въведените електронни рецепти за антибиотици и лекарства за диабет. На заседанието присъстваха управителят на здравната каса Станимир Михайлов, омбудсманът Диана Ковачева, председателите на съсловните организации, директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов, представители на “Информационно обслужване”.
От 16 октомври пациентите купуват двата вида медикаменти, казвайки единствено своето ЕГН в аптеката, без да носят хартиени рецепти. С въвеждането на електронните предписания здравното министерство опита да реши проблема с недостига им. На втори план целта на промяната бе
да се намали броят на самолекуващите се
с антибиотик българи и да се ограничи използването на дефицитните антидиабетни продукти, с които се отслабва и които не са изписани от лекар. Вместо да разрешат тези проблеми, електронните рецепти създадоха друг - скараха лекари и фармацевти, а пациентите обикалят по няколко пъти аптеки и личните си лекари. Те са връщани от фармацевтите, тъй като изписаният медикамент в е-рецептата липсва, а аптекарят няма право да изпише друг заместител.
“Всички проблеми са решими. Има конкретни казуси, които могат да се решат веднага”, обясни проф. Хинков след изслушването му в комисията. Според него 65% от рецептите са изпълнени, а за върнатите 35% предполага, че са изпълнени впоследствие. По думите му връщане назад към хартиените рецепти няма.
“Вървим напред, при електронните рецепти много повече са позитивите, отколкото негативите”, заяви Хинков. Още следващата седмица ще бъде решен проблемът, за който сигнализираха лекарите, така че кодът на лекарството, който изписва медикът, и кодът, който се вижда в аптеката, ще бъдат един и същ. Замяната на антибиотик ще остане възможна само ако лекарят изрично е отбелязал това в електронната рецепта.
Единствените специалисти, които ще могат да издават рецепти на хартия, ще са спешните медици. Това ще стане възможно с промяна в наредбата за лекарствата. “При домашно посещение няма да могат да изписват рецепти. Ако има някакъв проблем, то после пациентът не може да намери лекаря, който е бил на смяна”, обясни министърът защо спешните екипи трябва да могат да издават и бели рецепти.
Като стъпка към намаляване на антибиотичната резистентност определи е-рецептите зам. здравният министър проф. Гетов.
“С въвеждането на е-рецептата се видя, че антибиотиците се купуват така, както банални продукти за битова употреба. Има голяма доза самолечение, много български пациенти са свикнали сами да си купуват антибиотик и да бъдат обслужени в аптеката така, както се продават картофи”, допълни Хинков. Според статистиката на Българския лекарски съюз от 2022 г. 44% от българите купуват антибиотици без предписание.
Това не е първият път, в който здравните власти опитват да затегнат контрола по изписването на медикаменти. От 1 ноември 2022 г. мярката, подготвена от бившата здравна министърка проф. Асена Сербезова, трябваше да влезе в сила. Наследникът ѝ д-р Асен Меджидиев обаче спря въвеждането само на е-рецепта и запази възможността лекарите да изписват и на хартия.
Тази възможност да остане и сега искат лекарите. “Голяма част от пациентите в България не са си получили лекарствата”, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Според него държавата не може да проследи доставките и наличностите на лекарствата, а това е много сериозна причина за тревога и тази реформа не гарантира проследяемост. “Контрол има само в лекарските кабинети”, заяви Маджаров.
“Личните лекари и пациентите понасяме на гърба си целия хаос от електронните рецепти за антибиотици”, заяви общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова. Тя предложи
белите рецепти да се съхраняват в аптеката
и броят на хартиените рецепти да отговаря на броя отпуснати лекарства.
Подобно мнение като на лекарите защити и омбудсманът Диана Ковачева. “Системата не работи достатъчно добре, така че пациентите да получат лекарството си”, заяви Ковачева. Липсвала и информационна кампания, която да подготви лекари, фармацевти и пациенти.
Председателят на фармацевтичния съюз Димитър Маринов отвърна, че проблемите са технически и може да бъдат решени. По думите му има доста причини рецептите да не се изпълнят - лекарственият продукт не е наличен, не е достъпен, пациентът няма пари, не желае или някои предписания тепърва ще се изпълнят.
На местна почва лекари и фармацевти не са на нож, обясни председателят на фармацевтите.