Има надежда: българката се връща към модела с 2 деца – сега за пръв път в прехода (Графика)
През 2022 г. плодовитостта е скочила до 1,78 деца, а през 1998 г. е била едва 1,1. Стигне ли 2,1 деца, вече има демографска стабилност, сочи анализ на Института за пазарна икономика
2022 година бележи най-значителното подобрение на женската плодовитост от края на социализма у нас, а за последните 10 г. няма област в страната, в която тя да не е нараснала. Това сочи проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) по данни на НСИ.
Така коефициентът на плодовитост за миналата година стига 1,78 - сиреч броят на децата, които жената би родила през целия си фертилен период (от 15 до 49 г.)
От ИПИ допълват, че числото се доближава до т.нар. коефициент на заместване - 2,1 деца, който в средносрочен план гарантира демографска стабилност и задържане на населението. Съответно по-високите стойности водят и до постепенен ръст.
От началото на статистиката за женската плодовитост у нас
абсолютното дъно е през 1997 г.
- едва 1,1 деца в годините на най-дълбока икономическа криза. А оттогава насам се наблюдава лек ръст до 1,6 деца в началото на глобалната финансова криза през 2008 г.
Съответно периодът от началото на миналото десетилетие се характеризира с постепенно подобрение, а първата година след пандемията – с подобрение със средно 0,2 деца. За последното десетилетие
подобрението е повсеместно – няма нито една област със спад,
а при повечето ръстът е от порядъка на 0,2-0,3 пункта в рамките на десетилетието.
Според института обяснението е, че повишаването на предвидимостта, премахването на екзистенциалните заплахи и общото подобряване на макроикономическата и социалната среда влияят на положителните тенденции през последните години.
От ИПИ обръщат внимание на значителните различия между отделните части в страната и контраста между областите в Северна и Южна България. Докато жената в Сливен ражда средно 2,57 деца, тази в Ямбол - 2,35, а ловчанлийката 2,11,
майките в Смолян и София регистрират най-ниските стойности
- съответно 1,33 и 1,51 деца. В повечето северни области подобрението е значително по-бавно.
Историческият пик на плодовитостта е в периода по време и след Първата световна война – около 5,5 деца на една жена. Следващите видими пикове са веднага след Втората световна война (около 3,5-4 деца) и през 70-те години на ХХ век, когато за последен път страната е над “заместването” от 2,1 деца, отбелязват от ИПИ.
Според ИПИ единичното и бързо повишение за една година не може да е признак за трайно подобрение на плодовитостта у нас, но е знак, че демографските политики трябва да са с по-ефективни посоки от данъчните отстъпки и преференциалните жилищни кредити. (24часа)
Доц. Георги Бърдаров: Умираме много, застаряваме бързо, към 2050 г. няма да има кой да работи
Големият проблем на България не е раждаемостта - тя е нормална за европейска държава - с коефициент 1,78 е в горната част на европейските държави. Но за да има прогресивно демографско развитие, този коефициент трябва да е поне 2,2, а няма европейска държава дори с 2. Затова няма и мярка, която при съвременния начин на мислене и живот да вдигне раждаемостта драстично много. Но у нас смъртността е големият проблем, коментира доклада на ИПИ пред “24 часа” доц. Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет в СУ “Св. Климент Охридски”.
Той обясни, че се забелязват сравнително по-високи репродуктивни нагласи сред семействата, но заради натоварения живот и липсата на социална инфраструктура, особено в големите градове, трудно могат да се справят с отглеждането на повече от едно дете. Като позитивно изключение даде пример с Бургас, където се акцентира много върху яслите, детските градини, образованието и жизнената градска среда.
При младите семейства влияние оказва и средата, в която ще расте това дете - динамиката на живота е толкова натоварена, че ако няма система на детски градини, ясли и училища, много трудно могат да се справят с повече деца, обясни той пред “24 часа”. И предупреди, че ако се запазят сегашните тенденции - високата смъртност и застаряващо население, през 2050 г. България ще има население между 5 и 5,5 млн. души, от които 1,5 милиона ще са пенсионери, а над 1 млн. - роми, 85% от които с по-ниско от средното образованието. При такава хипотеза над 50% от населението на България няма да бъде активно на пазара на труда
и държавата би спряла
да функционира
А дефектите вече се забелязват в един от най-важните за държавата и икономиката аспекти - острия дефицит на работна ръка.
Една от големите причини за трудно привличане на външни инвеститори е липсата на работна ръка. Това е огромен проблем и вече се усеща. А колкото по-малка е работната сила в едно общество, толкова по-малко пари от нейните данъци могат да отидат за социални сфери - за образованието, здравеопазването и пенсиите, предупреждава доц. Бърдаров.