Костадин Димитров - мълчаливият, но работлив кмет, който решава проблемите на хората
- По време на най-затегнатите мерки покрай ковида изнесе приемната си пред кметството, за да се среща с хората
- В семейството му всички са лекари - той избира бизнеса и спорта
- След постиженията си в бойните изкуства и в район “Тракия” се готви за решителен удар на 29.X.
Минах покрай една крайпътна чешма, зарината в боклуци. И като минах, се ядосах. И като се ядосах, я почистих.
Предизвиквам ви да се ядосате и вие! Намерете едно такова място и го почистете. Докато някои правят мизерии, ние пък ще правим обратно. Идвате ли с мен?
Това написа в личния си профил Костадин Димитров миналото лято.
Тогава нямаше и идея, че ще е кандидат за кмет
на Пловдив от ГЕРБ. Пътувал в Родопите, когато видял крайпътна чешма, потънала в отпадъци. И не издържал. В това време семейство си наливало вода, погледнали го и му рекли: “Браво, браво! Така се прави!”. Но не се включили в почистването.
Димитров не е по приказките. “Той е мълчалив, но работлив”, каза за него Бойко Борисов, когато представяше кандидатурата му за кмет на Пловдив.
За хората в район “Тракия”, където Димитров е кмет вече 3 мандата, е познат като човек на действието. Не е словоохотлив, но прави друго - решава проблеми. На всеки, който го потърси.
Няма човек в района, който да не го познава
Ако тръгнеш с него из квартала, 500 метра ще трябва да ги изминеш за половин час - на всяка крачка го спират, заговарят го и му пожелават успех.
“Откъде идват тази негова привързаност към хората и желанието му да помага”, питат мнозина. “От родопския му корен”, казват тези, които го познават отблизо.
“Роден съм в Смолян, бил съм на един месец, когато са ме довели в Пловдив. Баща ми доц. Димитър Димитров беше лицево-челюстен хирург, преподавател в Медицинския университет.
Преди това лекуваше хората в Смолян. Родом е от Смилян. Там като дете всяко лято прекарвах при баба ми Мария. Ловяхме пъстърва и мряна в река Арда с другите деца.
Но и много работа съм отхвърлил на нивата с картофи и в лехите със смилянски фасул. От малък ме научиха на труд”, разказва за детството си 48-годишният Костадин Димитров.
Кълне се, че без работа не може да живее и дори не му трябвала почивка.
“Най-хубавите ми години като малък преминаха в “Тракия”. По цял ден играехме между блоковете. Още ми се обаждат другарите от махалата.”
Макар да произхожда от лекарско семейство - майка му е стоматолог, сестра му е офталмолог, баща му - лицево-челюстен хирург, той не поема по пътя на медицината. Засега голямата му дъщеря продължава семейната традиция, студентка е в Медицинския университет, а малката е ученичка. Има сплотено семейство, за което не обича да говори. Със съпругата си Доника са ученическа любов.
“Татко дойде веднъж на мое състезание и като видя колко харесвам и обичам спорта, каза: “Добре, върви по своя път!”.
Димитров се пали по бойните изкуства
от малък. Минал през различни школи, докато намери своята. И се посветил на таекуондото, където сега е вицепрезидент на федерацията.
Започнал да тренира на 16 г. и стигнал до VII дан, като в момента е сахьоним, което ще рече майстор.
“Извървял съм целия път - ученик, инструктор, съдия, организатор на европейски и световни първенства. Печелил съм републиканско, а сега моите ученици се изявяват на международната арена”, допълва той.
Таекуондото е бойно изкуство и по думите му - научно обосновано. Развива освен физическите качества също и културата, етиката, взаимоотношенията.
“Това не е просто ръкомахане, изисква мислене, тактика, стратегия, психология”, разкрива той. Твърди, че наравно със спорта бил отличник в училище. Винаги завършвал с 6,00 или 5,80, дипломирал се в електротехникума. Математиката му била любим предмет. Когато никой в класа не можел да реши задача, той вдигал ръка и давал верния отговор. И естествено, се насочил към “Математика и информатика” в Пловдивския университет.
“Не се отдадох, защото до мен видях големи гении. И като ми кажеше някой от тях: “Снощи сънувах случайни числа”, разбирах, че в тази сфера няма да съм най-успешният. Предпочетох да се насоча към бизнеса и спорта, където постигнах най-добри резултати”, откровен е Димитров.
Като завършил университета, отворил свои интернет зали, занимавал се с търговия, с представителство на някои марки за България. И така продължил до 2011 г., когато става зам.-кмет на район “Централен”.
Уточнява, че е от учредителите на ГЕРБ. Политиката му допаднала, защото му харесал контактът с хората.
“Интересно ми е да чуя какво мисли даден човек. И когато влезе при мен с проблем, дори да е досаден, да му го реша и да застана на негова страна”, разкрива той тайната на успеха си.
Изключително е привързан към животните и е заклет кучкар. Казва, че както кучето успява да разпознае добрия и лошия човек, така и той от пръв поглед преценява.
Своите 12 години като управленец описва като торба, в която събирал зрънце по зрънце
проблемите на хората
и в голямата си част ги решавал.
“Идва човекът, споделя какво го мъчи. Натоварването е огромно. Но когато отнемеш тази тежест от плещите му и му решиш проблема, носи удовлетворение и за двамата”, казва Димитров.
В “Тракия” приемаше всеки ден. Дори по време на най-затегнатите мерки покрай ковида той изнесе приемната си отвън пред кметството, за да се среща с хората. В тефтер районният кмет записваше всичко, каквото хората му кажат.
“Дойдох да ви благодаря, че два часа след разговора ни дойдоха екипи и поставиха лампи пред блок 35”, каза му тогава 50-годишният Петър Василев.
“Този модел обаче: всеки ден - приемен ден, е неприложим в голямата община”, предупреждава Димитров. Според него там трябва да има добър мениджмънт и след лична среща екипът да движи сигналите до тяхното решаване.
Тракийци са категорични, че ще гласуват за своя кмет
“Наблюдавам го от години как общува с хората, не пренебрегва никого. Винаги можеш да разчиташ, че ще те изслуша, склонен е да чуе и да не се обижда дори от нелицеприятни неща”, казва Виолета Петрова.
Разговаряйки с хората, той пита какво искат да имат пред блока - паркинг, детска площадка или зеленина. И според техните желания Димитров действа.
При неговото управление в “Тракия” се правят тротоари само от бетон и хората ги предпочитат, защото са по-здрави, бързо и лесно се изграждат и са два пъти по-евтини от плочките, които се разбиват бързо.
Това е единственият район в Пловдив, където бе
продължена старата инициатива “Зелен кът”
да се награждават тези, които поддържат своите прилежащи територии. Всеки месец Димитров ги отличава, подарявайки им храсторези, пейки и градинска мебел.
Разшири значително парк “Лаута”, като изгради в него барбекюта, където хората се събират в топлите дни на пикници и празнуват семейни тържества. Там всяка година се провежда народен събор с гайди, скари, фолклорни състави, пехливански борби, занаятчии. Някои го определят като “твърде селски”, но мнозина го харесват и доказателство са хилядите посетители.
Едни са опасяват, че ако стане кмет на Пловдив, може да го пренесе на централния площад. “Едва ли”, отговаря той. И уточнява, че мястото на събора е в “Лаута”.
След завоеванията в спорта и в “Тракия” се готви за решителен удар на 29 октомври. “В таекуондото се адаптираш, предвиждаш действията на противника и тогава нанасяш удара”, обобщава Костадин Димитров.