Димитър Ганев, "Тренд": Вотът “против”, а не “за” ще е решаващ за победителите на II тур на изборите
20% още не са решили за кого ще гласуват на 29 октомври, влизаме в решаващата фаза на кампанията
Oще акценти от интервюто:
- Сега дебатът в София е за градинки и тротоари, докато на предишните избори през 2019 г. битката беше да се нанесе удар по управлението на Борисов
- Избраните от раз кметове ще са по-малко от 2019 г., а на втори тур активността ще падне рязко
- Протестната енергия минава през Ваня Григорова, но тя трудно ще преодолее голямата разлика с двете най-силни партии
- Не очаквайте революционни промени в картата на местната власт след 5 ноември
- Избирателната активност ще е по-висока от тази на парламентарните избори през април, но по-ниска, отколкото на последните кметски избори
- Кампанията в София сякаш се развива по начин, много различен от този на предишните местни избори през 2019 г. Как си обяснявате това?
- Има голяма разлика от 2019 г. Тогава имаше двама кандидати, олицетворяващи разделението “статукво - промяна”, което половин година по-късно стана централно в българската политика. Изборите в София за пръв път го показаха. От една страна, имахме кандидат на статуквото - Йорданка Фандъкова, от друга страна, на промяната - Мая Манолова. Заради това ново тогава разделение сини и червени се наредиха от едната страна на барикадата. На втория тур електоратът на ДБ гласува за Манолова, а избирателите на БСП подкрепиха районни кметове на ДБ. Битката се представяше много повече като политическа, отколкото като конкуренция за управление на София, и идеята беше да се нанесе удар на управлението на Борисов. Даваха се, помните, сравнения от други държави - пробив в Будапеща при Орбан, пробив в Истанбул при Ердоган.
Разделението “статукво - промяна” обаче приключи през юни тази година, след като протестиращите и тези, срещу които бяха протестите, направиха “сглобката”. Затова кампанията на Терзиев и Хекимян няма този политически заряд - на централно ниво те са заедно. И дебатът в София сега е за тротоари, улици, бюджети, детски градини и прочее. През 2019 г. за много малко от тези неща ставаше дума. Онова беше политическа битка, а сега е битка кой ще обещае по-убедително повече градинки и ще оправи повече тротоари.
- Как се очертават шансовете на кандидатите за кмет в битката за София 11 дни преди вота?
- ПП-ДБ, ГЕРБ и БСП не вкараха чисто партийни кандидати, а заложиха на надпартиен профил на кандидата. Това беше по-скоро точен подход. Партийна кандидатура трудно може да излезе извън твърдите ядра. А изборите в София, по всичко личи, няма да се решат на първи тур и когато отидеш на балотаж, ти трябва потенциал за растеж. Непартийните кандидати имат по-голям потенциал, защото идват от друга сфера и не носят негативите на самите партии.
Но това, което се вижда е, че кандидатите на ПП-ДБ и ГЕРБ като че ли трудно излизат от твърдите партийни ядра. В същото време Ваня Григорова успява да надгради в кампанията доста над подкрепата на БСП и левицата, която на последните избори беше около 50 000 души.
- Какви са причините?
- Това не се дължи само на кампанията и на това, че е различно лице. Софийската битка е и национална, защото има символно значение. На национално ниво имаме правителство, което се подкрепя от няколко партии под табела “сглобката” и то не е особено популярно, но и няма сериозна алтернатива. “Възраждане” е твърде крайна, за да бъде такава. Президентът пък няма как да е алтернатива, тъй като няма партия и не се явява на избори. Така Ваня Григорова остава единствената, през която може да минава някаква протестна енергия за наказателен вот, и затова тя бележи ръст в кампанията. Разбира се, ПП-ДБ и ГЕРБ тръгват от много по-високи позиции. ПП-ДБ имаха 190 хиляди гласа на парламентарните избори в София през април, ГЕРБ имаха 120 хиляди, а БСП - 50 хиляди. Да, електорална промяна за тези 6 месеца има, но тя със сигурност не е революционна. За Ваня Григорова няма да е лесно да преодолее толкова много гласове, за да може да застраши сериозно Терзиев и Хекимян, без да го изключвам като възможно развитие.
- Как виждате кметските битки в страната? Ще има ли много кметове, избрани на първи тур, или повечето ще са кървави дербита до последно?
- Избраните кметове на първи тур ще са по-малко, отколкото през 2019 г. Има доста кметове, които са популярни, но са вече 12-16 г. начело на градовете си и това води до умора. Смятам, че революционна промяна в картата на местната власт няма да има. И не защото ГЕРБ е в най-добрата си кондиция за местни избори, но те имат няколко предимства пред останалите. Първо, нямат срещу себе си голям и сериозен опонент. ПП-ДБ са по-малка партия на национално ниво, а електоратът им е концентриран най-вече в столицата и в няколко големи областни града. В по-малките общини почти ги няма. Нямат и действащи кметове и развити структури по места. ГЕРБ има всичко това. Затова в голяма част от общините вероятно ще се запази статуквото на местната власт.
Много е важно също, че ГЕРБ успяха преди местните избори да излязат от изолацията, в която бяха три години. Ако още бяха в разделението “статукво - промяна”, партията нямаше да има възможност да расте между двата тура, а формулата щеше да е “всички срещу ГЕРБ”. Сега това го няма. Да речем, че в дадена община ГЕРБ излиза на балотаж срещу ПП-ДБ и извън него остават кандидатите на “Възраждане”, БСП, ИТН. Те едва ли ще подкрепят кандидата на ПП-ДБ. Вероятно голяма част ще си останат вкъщи, но дори да излязат, ще е, за да накажат някой кандидат. Симпатизантите на тези партии няма да отидат до урните, защото харесват някой кандидат. А ще гласуват “срещу”. Тук борбата не е за симпатията, а за това кой ще бъде по-малко несимпатичен. А ГЕРБ излезе от ситуацията да се гласува задължително срещу него.
- Тоест на втория тур ще видим силен негативен вот?
- Точно така, но и не само. Ще видим огромен спад на избирателната активност спрямо първия тур, а това означава че относителната тежест на твърдите ядра ще се покачат.
- Като говорим за избирателна активност, ще й се отрази ли нажежената международна ситуация?
- Не мисля, че това има пряко влияние върху активността. Според мен тя ще бъде по-висока, отколкото на парламентарните избори през април и по-ниска от предишните местни избори през 2019 г. Винаги местните избори дават по-висока мотивация на гражданите да излязат и упражнят правото си на глас. Парламентарните избори са чисто партийни, докато на местните освен за партии хората, да речем, харесват кмета си и излизат да го подкрепят или обратно, не го харесват и излизат да го накажат.
Но активността ще е по-ниска, отколкото на миналите местни избори, защото последните 3 г. имаше 5 парламентарни избори. Това води до електорална умора. Освен това няма нов голям играч на терена, който да мотивира хората да гласуват.
- Дали има много избиратели, които не са решили дали и за кого ще гласуват и в последния момент могат да поднесат изненади?
- Навлизаме в решаващата фаза на кампанията. На всички избори, на които сме правили екзитпол, винаги задаваме въпроса: Кога взехте решение за кого да гласувате? Ако съберете опциите на отговорите “Днес” и “Последните няколко дни”, винаги се получават около 20%. Една пета от упражнилите правото си на глас решават в последните няколко дни или в самия изборен ден за кого ще гласуват. В различни общини може да се създаде електорална вълна в подкрепа на някой кандидат, а това често води до обрати. Така че тезата, че има предрешени битки, не почива на сериозна база.