Докато пее “Шоколад”, Свилен Ноев остава по боксерки, съблечен от фенки
“Остава” е една от малкото български групи, която за 30 години никога не се е разпадала
В мига, в който измислих припева, бях сигурен, че ще стане хит. Тогава много се пускаше българска музика и по радиа и телевизии и просто уцелихме момента. Парчето е много мелодично, а и все пак се пее за секс.
Така Свилен Ноев от “Остава” обяснява успеха на една от най-известните песни на групата - “Шоколад”, която догодина ще навърши 20 години. “Изпеем ли я, след това концертът се променя. Колкото и лошо да върви, става по-добре. Това е песен, която абсолютно всички знаят”, добавя изпълнителят.
Дали заради името си, но “Остава” никога не се е разпадала за 30-годишното си съществуване. Но не е и като да не са имали кавги помежду си. Музикантите се скарват много преди излизането на албума “Океан” и няколко месеца не си говорят. Групата обаче се задържа.
Всъщност тя тръгва през 1991 г. с друго име - “Добре дошли в Остава”, измислено покрай един виц от създателите на бандата Георги Георгиев (китара и вокал) и Боян Петков (баскитара). Но бързо решават да го съкратят на “Остава”.
С Георги Георгиев Свилен Ноев се запознава, когато е 20-годишно момче, тъкмо излязъл от казармата. Свирел на барабани в една габровска група и предложил на Жоро: “Искаш ли ти да пееш твоите песни, аз моите?”. Постепенно започва да изпълнява почти всички парчета, а “Остава” се превръща в истинска група. Три години репетират в Казанлък, а през 1999 година пристигат в София.
По това време създават “Жълта музика” - независим лейбъл между 4 групи - “Блуба Лу”, “Остава”, “Анимационерите” и “Уикеда”. “Понеже всичките сме от някакви малки градчета, нямахме много мощ в София.
Беше много трудно да те пускат по радиото и това беше като ъндърграунд събиране на провинциални групи, които искат да успеят в България”, разказва Свилен.
Всякакви смешни и абсурдни случки стават по време на турнетата и концертите им. Когато тръгват за първи път за Англия, България все още не е част от Европейския съюз, а техен приятел носи в куфара си боза, но за зла беда шишето се спуква. “Кучетата го надушиха и си помислиха, че пренася наркотици. Беше ужасно смешно и неловко, защото той трябваше на английски да обяснява какво е боза”, спомня си Свилен.
“Бяха много пънкарски години. Когато свирехме, а гласът ми тогава беше много по-висок, често искаха да ни бият”, спомня си Ноев.
Покрай манията около “Шоколад” на един от концертите женска компания успява да съблече Свилен Ноев. “Излязох пред колоните пред публиката и една компания момичета, които явно се бяха уговорили, ми събуха панталоните и ми разкопчаха ризата. В един момент останах по боксерки и си викам: “Ето, виж как се правиш на много важен, а хората те съблякоха за 5 минути”, разказва той.
Често се случвало музикантите да бъдат замеряни със сутиени, след като на шега все казвали на публиката: “Ако искате да изпеем “Празен кадър”, си хвърлете сутиена или си покажете еди-какво си”.
Ноев става музикант в Правец, където учи 5 години компютри в техникума. “Майка ми и баща ми ме пратиха да уча на 200 км от Габрово, за да стана компютърен специалист.” В 9-и клас започва да свири по-сериозно и на 15 години решава, че ще се занимава с музика. В началото майка му смятала, че това е губене на време, но след като “Шоколад” става хит и хората все повече разпознавали “Остава”, на нея започнало да ѝ харесва да казват: “Това е майката на Свилен”.
Докато бил в казармата, имал китара със себе си и често го карали да пее песни на известен тогава чалга изпълнител. Измъквал се с обяснението, че е много некадърен музикант. А в Габрово почти всяка вечер старите войници карали Ноев и негов приятел да пеят Nothing Else Matters на “Металика” и “Вярвам в теб” на “Киора”. “След това ни гонеха и пускаха кючеците. Тежка рокендрол кариера!”, шегува се музикантът.
Каране на колела, футбол и игри с фунийки - с тези неща Свилен свързва детството си в Габрово, откъдето е родом. Като дете бил по-мълчалив и интровертен, но не пропускал игрите с приятели. Тъй като имал астма, докторите му казали да спортува от сутрин до вечер.
Не липсвали обаче и щуротиите, които правил. В 6-и клас имали много строга учителка по математика, която нарисувала плакат на Ленин с молив. “Тогава беше краят на социалистическия лагер, а плакатът беше много лошо нарисуван и аз с една гумичка му изтрих брадата. Много се смяхме, но учителката се разсърди и искаха да ме изключват”, спомня си Ноев. Не за първи път обаче искали да го гонят от училище. Разместили часовника на същата учителка и вместо да свършат с математиката след 2 часа, тя пуснала учениците след 15 мин. “После пак искаше да ни изключва, но бяхме едни от най-добрите по математика. Написаха ни само по една забележка, че сме невъзпитани.”
Нещо, което Свилен няма да забрави от това лято, е как свирят за празника на една детска градина. Всички дечица били научили песента “Океан” и пели заедно с музикантите от “Остава”.
Впрочем, Ноев се разревава, когато гледа видеото към “Океан”, където участва и синът му Свилен-младши. След като излязъл клипът, родители с малки деца започнали да звънят на музиканта. “Текстът е двусмислен - между детски и циничен, а режисьорът го засне, все едно малко дете казва думите. Стана много мило”, обяснява Ноев. После казал на сина си: “Върна баща си в играта”.
Със съпругата си Невена се запознават покрай музикалния тв формат “Мюзик айдъл”. Тогава Свилен бил предварително жури, а тя - редактор. Двамата са вече заедно 15 години, а синът им също е много музикален.
Въпреки че вече 30 години е на сцената, Ноев още се вълнува, преди да излезе пред публиката. “Най-много се притеснявам да не си забравя текста”, смее се той. Случвало му се в началото, докато изпълнявали кавъри на песни като Creep на Radiohead или Wonderwall на Oasis. Просто забравял първите думи от напрежение.
Тепърва започват клубните участия на групата, а на 10 ноември “Остава” ще имат концерт в Лондон с Innerglow.
Прощъпалникът на групата
Първият албум - излиза през 2000 г. и се казва “Пинг-понг”. След парчето “Ще дойдеш ли с мен”, което става хит на годината, нещата за бандата потръгват. А вече след “Шоколад” всички ги познават. Макар че дълго време наричали Свилен “оня, дето пее онази песен със запушения нос”.
Първото парче по радиото е “Празен кадър”. Тогава много хора, слушали песента по радио “Тангра”, мислели, че пее жена, а името на бандата е “Групата остава”. Участията обаче стават все повече, а с появата на легендарния столичен клуб “О! Шипка” “Остава” се превръщат в звезди.
Първата им награда на музикалната телевизия ММ за песен на годината е за парчето “Ще дойдеш ли с мен”, което Ноев много обича да свири на концертите им. “Песента отвори тийнейджърите към “Остава”. През 2000 г. пуснахме клипа към нея и след два-три месеца по ММ през нощта я поръчваха между 7 и 10 пъти”, спомня си той.
Първият им концерт извън България - през 2005-а заминават на двуседмично турне в Германия. Голямото признание е на бритпоп парти в Берлин с различни изпълнители. “Остава” излизат пред 900 души, пеят основно на български и два пъти ги викат на бис. А на връщане за София от Кьолн пътуват цели 42 часа с автобус.