70 лекарства са липсвали у нас от началото на годината до края на август
Продуктите, които попадат в забранителния списък на СЕСПА, не отговарят на сигналите на гражданите и прекалено късно установяват недостиг на даден лекарствен продукт, обясни шефът на Изпълнителната агенция по лекарствата
70 са били липсващите лекарства на пазара у нас от началото на годината до края на август. Списъкът в Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) е за конкретната седмица.
Това обясни директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов през bTV. Той коментира липсата на лекарства в аптечната мрежа.
Различна е ситуацията за различните лекарствени продукти - някои може да ги има в склада, но не и по аптеките. Различно работят и търговците - има такива, които доставят за 2-3 месеца, други всяка седмица, което е проблем за анализа на наличието на лекарствата, обясни Кирилов. Важно е да има системи, които да предотвратяват достъпа.
В определени ситуации се касае за недостиг на национално ниво - когато има производствени затруднения или чисто логистични ограничения за доставката в страната на определени лекарствени продукти. Но, за съжаление, се наблюдава и недостиг на регионално ниво, обясни Кирилов. Понякога се казва, че в страната има достатъчно наличности, но тя е въз основа на складовете и в определени ситуации са необходими до 6-7 дни, за да стигне лекарството от столицата до определени населени места. Доставката и разпределението на продукти са от изцяло частен характер, това са търговски взаимоотношения между аптеки и търговци на едро, допълни той. И обясни, че имат постоянен контакт с производители, търговци на едро, представители на съсловни организации, за да може да се реагира.
Недостигът на лекарства е приоритет на ЕС и всички здравни институции, свързани с него, допълни шефът на агенцията по лекарствата.
В рамките на ЕС за лекарствените продукти има стриктни изисквания за определяне на цената, обясни Кирилов по повод на примери, че в Турция и Сърбия цените са по-ниски. Различни са изискванията там, различна е регулацията. Не трябва да се подценява и търговският елемент - размерът на пазара в Турция, която е с доста по-голямо население и това също може да бъде причина за такива ценови разлики, допълни той.
Затова е важно да се обърне внимание на българските производители - те полагат усилие да отговарят на високите европейски стандарти и в последните години се добавя тенденция за развитие и на нови продукти, което може да се приеме като решение на национално и на европейско ниво.
Продуктите, които попадат в забранителния списък на СЕСПА, не отговарят на сигналите на гражданите и прекалено късно установяват недостиг на даден лекарствен продукт. Има доста съществена разлика между продуктите в списъка и тези, за които пациентите подават сигнали. Забавянето може да бъде в рамките на 2-3 седмици, което при определени продукти може да е късно, за да се гарантира достатъчно количество на българския пазар, обясни Кирилов. Системата трябвало да бъде приведена във вид, в който да е полезна за пациентите.
Той коментира и формулата, по която продукта попада в забранителния списък за износ. Първоначално в списъка попадаха между 300 и 400 продукта. След промяната на формулата 65% се прилагаха върху наличностите, обясни Кирилов.