Риск от световна война и ядрено оръжие в новата BG стратегия за отбраната
Армията ни вече ще се готви да защитава и други държави от НАТО, не само България
Нова отбранителна стратегия, която да приведе армията към съвременните опасности, сред които и световна война и ядрени удари, е подготвило Министерството на отбраната. Документът бе публикуван за обществено обсъждане, след което трябва да бъде приет от правителството.
Сегашната национална отбранителна стратегия е изтекла през 2020 г.
и не отговаря на съвременните опасности, мотивират новия документ военните. Новата стратегия ще е със срок до 2033 г., но документът ще е отворен и ще се актуализира при промяна в обстановката и опасностите пред България.
Основна заплаха за България и региона е Русия, става ясно от описанието на средата за сигурност в новата стратегия.
Руската военна агресия в Украйна ще продължи да оказва силно дестабилизиращо влияние не само в региона, но и в света. Тенденцията за повишаване на противопоставянето между водещите сили ще повишава опасността от използване на въоръжени сили за реализиране на стратегическите цели в международните отношения. Независимо от изхода на войната в Украйна, Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави и утвърждаването ѝ като велика сила, което ще се материализира в геополитическото противоборство между Русия и НАТО, се казва в нея.
Няколко изречения след това военните в прав текст обявяват, че се повишава опасността от глобална военна и ядрена ескалация.
За разлика от предната стратегия, в която основната мисия на въоръжените сили бе отбраната на България, сега вече е “възпиране и отбрана” според новите директиви на НАТО. Предвижда се разполагането на войски на съюзници от Алианса на българска територия, както и
участието на български войници в бойни групи на територията на други държави
от НАТО.
На няколко места в стратегията се подчертава, че България трябва да има подготвени войски за защита на други съюзнически държави при активиране на чл. 5 от Вашингтонския договор. Този член от договора за НАТО задължава всяка страна да участва в защитата на нападнат съюзник.
Отбранителната стратегия предвижда и
нова система на заплащане в армията
Целта е да се попълнят въоръжените сили, които в момента хронично страдат от недокомплект - липса на достатъчно хора, които да заемат всички длъжности. Най-голям е недокомплектът в Сухопътните войски, където стига до 25%. Плановете на военните са да се въведе по-голяма диференциация на заплатите в армията.
Оттук нататък минималните разходи за отбрана трябва да са 2% от БВП, предвижда още новата национална отбранителна стратегия. Това означава, че примерно при БВП от над 165 млрд. лв. (колкото бе за миналата 2022 г.) за отбрана делът трябва да е минимум 3,3 млрд. лв. - с над 1 млрд. повече от предвиденото в тазгодишния бюджет. Като поне 20% от годишните разходи за отбрана трябва да се насочват към модернизация на въоръжението.
До края на годината плащаме първата вноска за “Страйкър”
България ще купи от САЩ 198 бронирани машини “Страйкър” за 1,376 млрд. долара. Проектът за инвестиционен разход “Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” бе подкрепен от парламентарната комисия по отбрана. 14 депутати бяха “за”, 4 - “против”.
Плащанията по договора ще са в долари, обясни министърът на отбраната Тодор Тагарев преди заседанието на комисията. Той поиска бързо одобрение на договора от парламента, за да може до края на годината да бъде направено първото плащане. Така първите машини ще започнат да идват през 2025 или 2026 г. “За по-малко от 5 години от активирането на договора, което ще стане с първото плащане, което е много добър срок в днешни условия и за такъв обем техника”, коментира Тагарев и заяви, че догодина България със сигурност ще има 2% от БВП разходи за отбрана.
Точно преди месец бе обявено, че Държавният департамент на САЩ е одобрил сделка за продажба на България на бронираните машини и свързаното с тях оборудване. Тогава беше заявено, че техниката е на стойност около 1,5 млрд. долара. След преговори обаче САЩ увеличиха предлаганите бойни машини от 183 на 198. Освен това към въоръжението бяха добавени противотанкови ракети “Джавелин”.
Преговорите за покупката бяха започнати от служебния министър на отбраната Димитър Стоянов.