Ефрем Чучков, дясната ръка на Гоце Делчев, карал турския аскеер да губи ума и дума от страх
Един български мъченик, отдал 30 г. на святата кауза за освобождението на Македония
В Скопие го наричат “велик македонец”, но той винаги е обявявал себе си за българин от Македония
В София една улица носи името на Ефрем Чучков, но малцина днес знаят кой е той. Ефрем Чучков е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО – обикновено №2 в нейната йерархия до смъртта си през 1923 година, макар че в определен период е бил и №1 по ранг (по-точно – от 1908 г. до към Балканската война, когато Тодор Александров и той превръщат формированията на ВМОРО в спомагателно звено на Българската армия).
Освен това Ефрем Чучков е бил прославеният войвода №1 на организацията, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония.
В своите публикации и речи държавниците в западната ни съседка наричат Ефрем Чучков “велик македонец” и “колос и мъченик на борбата на македонския народ за национално освобождение”. Това е провокация и гавра с името на Ефрем Чучков, който винаги е обявявал себе си за българин от Македония, борил се е за българската кауза и е бил един от лидерите на българската организация ВМОРО/ВМРО.
Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поробители и по-късно – срещу сръбските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В определени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често законспириран под чуждо име, като успоредно с учителстването си е осъществявал активна революционна организаторска дейност.
А по време на критичните за България периоди (например през двете балкански войни) Ефрем Чучков е превръщал формированията, които е командвал, в звена, допълващи Българската армия. През Първата световна война той е бил български управител на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 г.), след като
Чучков с четата си освобождава Щип и Щипската област през октомври 1912 г. и установява там импровизирана форма на българска власт.
Роденият на 21 ноември 1870 г. в Щип Ефрем Чучков е бил най-големият приятел и другар на Гоце Делчев. През 1894 г., малко преди да се дипломират, двамата са изключени заедно от Военното училище в София (днешната Военна академия) заради социалистически убеждения. На практика до смъртта си Гоце Делчев е имал безрезервно доверие само в Ефрем Чучков. В писмата си до желаещите да се включат в революционната дейност (например до Павел Шатев) Делчев пише: “Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари и ще те приеме в Организацията.”
През 1894 г. Гоце Делчев и Ефрем Чучков стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров.
През следващите години Ефрем Чучков, известен като “практика на Организацията” и “дясната ръка на Гоце Делчев”, участва в основаването на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията в качеството си на пръв войвода на практически създадения от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО. В края на ХIХ и в началото на ХХ век понякога пребивава в София, където (в хотел “Батенберг”) пред Чучков и неговото “разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Македония. В този период Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били основните двигатели на революционната дейност на Организацията.
От изключително важно значение извън агитационните му и бойни акции като войвода на чета във вътрешността на Македония са били и дейностите, координирани от Чучков за организиране, подготовка и изпращане на четите от различните погранични пунктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително например Лъджене (сега квартал на Велинград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организацията и неин основен задграничен представител в София.
Турските власти са обявявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табори са обкръжавали цели градове и села в Македония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници.
Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване са окачествявали Чучков като “един от най-големите врагове на империята”. Един от тези офицери – Галиб Вардар, пише в спомените си: “Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков – най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония – енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го “Огън Ефрем”.”
След Младотурския преврат (1908 г.) и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя по време на Хюриета сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански и неговата “радикално-реформистка” фракция се опитват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков обаче нарича въпросните обещания “фарс, целящ задържането на Македония под турско робство” и успява в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на повечето чети на Организацията.
По-късно след поредната съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков възстановяват Организацията, която след етническото прочистване на Одринска Тракия, вече носи името ВМРО. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за укрепване на нелегалната мрежа в окупирана Македония в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков за пореден път действа и в пограничните пунктове (предимно в основния разпределителен център – Кюстендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции срещу многочислени подразделения на редовната сръбска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка четата на Ефрем Чучков е разбита и почти унищожена след поредица от неравни битки (само през 1922 г. той води 7 сражения със сръбски военни части в Малешевско и Кочанско).
Тежко болен заради получените рани и несгодите на живота в нелегалност
Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г.
В спомените си съвременниците му са го наричали “колос на революционното дело” и “най-действеният труженик на Организацията”. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за освобождение на Македония.
Във вестник “Независима Македония” (бр. 27, София, 1923 г.) Ефрем Чучков е охарактеризиран така: Въпреки че се бе издигнал до най-високото стъпало в организационните редове, той не престана да бъде крайно скромен... Смел с непоколебима воля във всички начинания, предан на каузата, на която посвети целия си живот, непрекъснато Чучков беше в услуга на народните интереси.
В българските учебници днес обаче няма текст за Ефрем Чучков. Той няма и паметник в нашата страна. В хаоса на 90-те години на миналия век, очевидно поради нечий административен пропуск, престанаха да съобщават неговото име по време на тържествените проверки-заря за загиналите герои на България (а преди години го съобщаваха на всяка проверка-заря). Ще се намери ли някоя институция или организация, която да извади от забравата името и революционното дело на Ефрем Чучков?
* Авторът е правнук на Ефрем Чучков. Съставител на сборници и наръчници по международно хуманитарно право, публицист и преводач.