Грамофонът е патентован през 1887 г., плочите днес бележат рекордни продажби
През миналата година на този носител са продадени 41,3 млн. албума
1,2 милиарда щатски долара са похарчени от меломани за винилови плочи през миналата година, като са продадени 41,3 млн. албума. Това е с цели 20% повече от продажбите за предходната 2021 г. И това не е пикът. Интересът към грамофоните се върна преди около десетина години, увеличава се непрекъснато и се очаква тепърва да расте с все по-големи темпове.
Интересен факт е, че в световен мащаб виниловите плочи задминаха като популярност и търсене компактдисковете, което се случва за първи път от 1988 г. А почти всички музиканти пускат албумите си освен на дискове и задължително на плочи.
Американецът Емил Берлинер патентова грамофона през далечната 1887 г. Първоначалната идея не е негова, а на Шарл Кро и Томас Едисон, които създават фонограф, от който обаче така и не успяват да покажат работещ модел. Берлинер доразвива идеята им, превръщайки я в първообраза на съвременния грамофон, чийто звук тогава се възпроизвежда от голяма резонаторна фуния. Такива модели и днес могат да бъдат открити по битаци, антикварни магазини и интернет, където цените могат да стигнат няколко хиляди евро. Първите грамофонни плочи са пуснати малко по-късно - през 1890 г., и въпреки че Емил Берлинер е американец, не се заема с производството им в родината си, а в Германия.
У нас помним грамофоните и плочите от времето на соца, които добиха популярност след магнетофоните. В почти всеки дом се слушаше музика именно на грамофон, а всички популярни наши изпълнители издаваха албумите си на винили. Официално се продаваха плочи на западни звезди като Modern Talking, Сиси Кеч, Саманта Фокс и Сандра. А с албуми на “упадъчните” рок величия хората можеха да се сдобият само контрабандно.
Появата на дисковете обаче захвърли плочите и грамофоните по мазета, килери или директно на боклука. Само най-запалените меломани спасиха от прахта огромните си колекции с винили. Такъв колекционер е Богдан Томов, който дори сам не знае бройката на плочите, които притежава. Откъм старата класика - поп, рок и джаз, почти няма албум, който да не притежава. “Радвам се, че през последните 5 - 6 години пак стана модерно да се слушат плочи на грамофон. Човек винаги може да намери в различен момент подходящия винил, подходящата музика. Много по-хубава е, когато звучи от грамофон, звукът и влиянието са различни”, разказва той. В колекцията си има и лимитирани издания, едно от тях е номер 135 от общо издадени 2000 бройки с изпълнения на “Юрая Хийп”. На “Пинк Флойд” притежава юбилейно издание. И ги купува от всякъде, където пътува - Лондон, Париж, Солун и т.н., обикаляйки антикварните магазини. Но колекционерите знаят, че и в България могат да се открият интересни находки благодарение на хора, решили да разчистят наследствените апартаменти или къщи, отървавайки се от прашасалите плочи.
За завръщането на винила и грамофона има различни предположения. Едно от тях е носталгията на по-възрастните поколения към младостта. Но пък се оказва, че това не е съвсем вярно, защото рекордните продажби албуми не са на групи от миналото, а на изпълнители, които в момента са на върха на славата си. А според данни на звукозаписната индустрия най-активните купувачи на винили са от съвсем младото поколение, родено между 1997 и 2012 г.
Влади Ампов-Графа е един от българските изпълнители, които подобно на западните си колеги издават албумите си както на диск, така и на плоча. Той също забелязва драстично повишаване на интереса към винилите. Винилите с албума му “Страничен наблюдател”, който излезе през 2019 г., са напълно разпродадени. “Моменти” също е почти изчерпан. А най-новият - “Вековна гора”, който вместо на черна плоча той я пусна в зелено, бележи най-голям интерес.
Цената на плочите не е определяща за популярността им, защото излиза доста по-евтино човек да се абонира за някоя платформа и да има достъп до милиони песни, отколкото да даде около 25 евро само за един албум. Но удоволствието да държиш в ръцете си винил и да го слушаш на грамофон е несравнимо с нищо друго, категорични са меломаните. Нещо подобно като сравнението между електронна и истинска книга. Насладата да четеш, разлиствайки страниците, е усещане, което не може да се замени с никаква модерна джаджа.
Специалистите обясняват, че плочите са с аналогови записи, които са с много по-добро качество от цифровите аудиофайлове, защото улавят цялата звукова вълна. А пукащите звуци, които се чуват, когато се пусне един грамофон, създават едно различно и романтично усещане.
Има още едно предположение за големия интерес към плочите, а то е, че купуването и слушането на плочи се превръща в символ на статус. Да пуснеш музика на телефона, изисква само два-три клика. Докато пускането на грамофона отнема време и някакво усилие. Попълването на колекция с плочи струва доста пари, а създаването на отделен кът за това музикално удоволствие, придава стил във всекидневната.