Старинен Несебър не е в риск за ЮНЕСКО, но имаме 18 месеца за план как го пазим
В Рияд българите бяха убедителни
Кметът Николай Димитров: За първи път подводната археология ще е част от плана за съхраняване на наследството, а жителите на малкия полуостров ще кандидатстват и ще получат финансиране на проекти, които пазят духа на 3200-годишния град
България има срок от 18 месеца да представи план за опазване на Старинен Несебър. Един от най-древните европейски градове - на 3200 години, за малко да попадне в списъка на ЮНЕСКО за местата в риск.
Вече 40 години морският полуостров е в най-ценния списък - на паметниците на световното културно наследство на световната организация.
Заради забавяне от България на плана за Старинен Несебър обаче имаше реална опасност той да попадне в друг списък - на градовете в риск.
Но това не се случи и късно на 14 септември
дойде добрата
новина за
уникалния ни
морски град
- Старинен Несебър остава сред паметниците на световно и културно наследство.
ЮНЕСКО обаче постави няколко световни ценности и градове сред застрашените: историческият център на Виена, катедралата “Света София” в Киев, историческият център на Лвов, крепостта Диарбекир в Турция, вулканите на Камчатка в Далечния изток, селището Раша Монтана в Румъния, древният град Палмира в Сирия.
България успя да защити и убеди в Рияд по време 45-ата сесия на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, че ще се справи със запазването на Старинен Несебър.
Хубава новина, но тя не ни прави спокойни - Планът за управление на Старинен Несебър ще бъде иновативен и обхваща две конвенции - за опазване на подводното културно наследство и за опазване на културното наследство. Това не е правено досега в други градове, разказа кметът на Несебър Николай Димитров.
Той е впечатлен от екипната работа на българската делегация в Саудитска Арабия.
Благодаря за усилията на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел (виж карето вдясно), на българската делегация в Рияд, ръководена от зам.-министъра на културата Чавдар Георгиев. Специални благодарности и на министъра на културата Кръстю Кръстев.
В Рияд са и представители на Несебър, на Центъра за подводна археология. Там е и посланикът ни в Турция Ангел Чолаков, както и представителят на България в ЮНЕСКО Зорница Грекова, посочи Димитров “виновниците” за успеха Старинен Несебър.
В града ще пристигнат експерти от ЮНЕСКО.
Не като
проверяващи,
а като
консултанти,
за да помогнат на българските специалисти за на плана за управление на Старинния Несебър.
Министърът на културата Кръстю Кръстев и кметът Николай Димитров са обсъдили събития - изложби от подводното наследство, конференции, срещи с местни сдружения, за да се съберат най-добрите идеи.
От дни Несебър има и стратегия за културното наследство, изработена от общината по изискване на Комитета за културно и световно наследство на ЮНЕСКО. Обществен съвет ще работи към кметството.
Започваме изработване на наредба, по която жители на Несебър ще кандидатстват за финансиране от общински фонд за на проекти, чрез които да се запази автентичният облик на старите къщи.
Ще има определен бюджет и всяка година комисия ще определя добрите идеи за реставриране и възстановяване.
Хората ще кандидатстват за фондове на Министерството на културата. Важното е да бъдем единни, за да съхраним уникалното ни наследство, призовава Николай Димитров.
За опасността Несебър да премине в списъка на градовете в риск се заговори след мониторинг на Центъра за световно наследство през януари 2023 г. Причината бе отсъствие на ефективни действия от държават, както и липсата на приет и действащ план за опазване и управление на “Старинен град Несебър”.
Според кмета Николай Димитров тогава не са били взети под внимание множество проекти, които община Несебър е реализирала в старинния град.
Още през 2011 г. Националният институт за недвижимо културно наследство под ръководството на проф. Тодор Кръстев изработва по инициатива на общината план. Идеите в него обаче предизвикват отрицателни становища от Министерството на финансите през 2014 и 2017 г. Специализирният съвет за недвижимите културни ценности (2013 и 2014 г.) приема програма, но не и целият проект.
Сега е възложено
ново задание,
финансирано от Министерството на културата, което ще мине на съгласуване през всички министерства.
Пред “24 часа” Димитров е припомнял, че е предприето укрепване и стабилизиране на ранновизантийските терми, археологическият комплекс край Западната порта и Старата епископия, както и за възстановяване на пода на базиликата “Света Богородица Елеуса” и на крепостната кула край Южната порта.