Как НАТО укрепва противовъздушната отбрана на Европа
Нахлуването на Русия в Украйна върна войната на Стария континент и направи отново актуален въпроса за отбранителните способности на НАТО и Европа. Сега отново страните се въоръжават, пишат се нови отбранителни стратегии. Част от тях е и защитата срещу възможни руски ракетни нападения, ако войната в Украйна ескалира и се стигне до открита конфронтация с Москва.
19 европейски страни участват
Но в защитния чадър на НАТО за Европа има пропуски. Инициативата "Европейски небесен щит" (ЕНЩ), която Германия предложи миналия октомври, има за цел да запълни пролуките. Първоначално 15 държави подписаха декларация за намерения за създаване на европейска система за противовъздушна отбрана: Белгия, България, Великобритания, Германия, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения, Чехия и Унгария. По-късно към инициативата се присъединиха Австрия, Дания, Швейцария и Швеция.
Германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че една обща европейска противовъздушна отбрана ще бъде по-евтина и по-ефективна, отколкото ако всяка страна изгради своя собствена, скъпа и сложна подобна система. Франция, Италия и Полша все още не са се присъединили към инициативата. Париж критикува факта, че за проекта ще бъдат закупени технологии от Израел и САЩ.
Целта на небесния щит е координираното придобиване на отбранителни системи с малък, среден и далечен обсег на действие за отбиване на заплахи от въздуха.
Установки "ИРИС-Т" срещу нападения с дронове
"И в трите области има пропуски в способностите, които трябва да бъдат преодолени чрез ЕНЩ, или вече съществуват способности, които трябва да бъдат разширени или укрепени", се казва на сайта на германското военно министерство. За тази цел съществуващите системи за защита трябва да бъдат заменени със съвременни такива, като "ИРИС-Т". Тя осигурява надеждна защита срещу приближаващи се ракети, крилати ракети, дронове, самолети и хеликоптери на разстояние до 40 километра и на височина до 20 километра. Една такава установка струва около 145 милиона евро. През юни тази година Бюджетната комисия на германския Бундестаг одобри закупуването на шест "ИРИС-Т". Две такива установки Берлин вече предостави на Киев, пише "Дойче веле".
За противовъздушна отбрана на далечни разстояния Бундесверът разполага с американската оръжейна система "Пейтриът", която продължава да бъде много ефективна и ще бъде запазена, но модернизирана. Тези установки са за борба със самолети, както и с крилати и балистични ракети със среден обсег на действие. От 1984 г. системата "Пейтриът" е на въоръжение в редица армии, включително в Бундесвера. Понастоящем Германия разполага с 12 установки "Пейтриът", които обаче не са достатъчно, за да се покрие цялата територия на страната.
Защитата срещу крилати ракети също се нуждае от укрепване. Тъй като те летят много ниско над повърхността, засичането им е по-трудно и е възможно само със съвременни отбранителни системи като "Пейтриът" или "ИРИС-Т". Ефективната защита е изключително скъпо начинание, тъй като изисква огромен брой такива системи. А това само още веднъж показва необходимостта от многонационален подход, подчертават от Бундесвера.
"Ароу 3" срещу заплахи извън земната атмосфера
Налага се да бъде подобрена и защитата срещу балистични ракети с голям обсег на действие, така че да могат да бъдат засичани цели и извън земната атмосфера. Това е по силите на американско-израелската система за противоракетна отбрана "Ароу 3", с която Германия трябва да разполага до края на 2025 година. Според израелски източници разходите възлизат на почти четири милиарда евро.
"Ароу 3" има обсег до 2400 километра на дължина и може да унищожава атакуващи оръжейни системи на височина от над 100 километра извън атмосферата, тоест в долните слоеве на космическото пространство. Подобно на "Пейтриът", "Ароу 3" изисква координирани действия на мобилна пускова установка, мобилна станция за управление, мобилна радиолокационна станция и управляеми ракети.
Невидим купол над Европа
Страните от инициативата "Европейски небесен щит" искат съвместно да закупят необходимите оръжейни системи, които заедно да покрият голяма територия възможно най-евтино. Ще бъде взето под внимание това коя държава какви нужди има. Членовете на инициативата ЕНЩ ще се подкрепят взаимно със системите и боеприпасите за тях. Съвместното снабдяване и поддръжка трябва да им спести разходи за набавянето на системите и тяхната експлоатация.