След 2 дела и отказ за инвитро съдът в Страсбург иска да признаем брака на Лилия и Дарина
Аргументът: хомосексуалните двойки са в същата ситуация като хетеросексуалните и трябва да имат права и защита
Сeдем години продължава съдебната битка на Лилия Бабулкова и Дарина Коилова страната ни да признае брака им, сключен в края на 2016 г. във Великобритания.
Двете млади жени, които са заедно от 14 години, минаха по два пъти през Софийския административен и Върховния административен съд (ВАС). Накрая стигнаха до Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който преди ден излезе с решение, че България трябва да защити еднополовите двойки. Защото сега те нямат същите права като хетеросексуалните.
Двете жени водят и дело в Софийския градски съд (СГС), защото Дарина иска да приеме фамилията на Лилия. Във фейсбук страницата на ЛБГТ организацията “Действие”
двете вече
се назовават
Бабулкови
Сключили са брак на 15 ноември 2016 г. във Великобритания, където тогава пребивават за няколко месеца. На 15 май 2017 г. Дарина подава заявление в район “Люлин”, с което иска да бъде актуализиран личният ѝ регистрационен картон в частта “семейно положение”. Кметът на общината отказва да узакони брака, сключен на Острова. Мотивът му е, че според нашия Семеен кодекс той “се сключва по взаимно свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностно лице по гражданското състояние”.
През 2017 г. Софийският административен съд също постановява отказ да узакони семейството. Магистратите се позовават на конституцията, където е казано, че бракът е между мъж и жена. Следва жалба и дело във ВАС, който на свой ред отказва.
Паралелно жените започват и втори процес. Той е срещу Центъра за асистирана репродукция, който не е одобрил молба да финансира инвитро процедура на Дарина. Преди това тя имала пет неуспешни опита с инсеминация и инвитро.
От центъра обаче отрязват желанието ѝ да опита да забременее, защото стриктно попълнила в графата “съпруг” или “партньор” името на Лилия Бабулкова.
Всъщност центърът не отказва точно защото Дарина е в еднополов брак. Той помага и на жени, които са без партньор. Според обяснението, което адвокатът на центъра дава в съда, правилникът изисквал, когато жената кандидатства със стерилитет от неизяснен произход и е посочила, че има партньор, той да направи четири инсеминации.
В случая обаче това нямало как да стане, тъй като става дума за две жени. Затова ги посъветвали, че единственият вариант, по който може да получат финансиране и който законът позволявал, бил
Дарина
да остави
празна графата
“партньор”
Според прокурора, който също присъства на заседанието, “партньорско даряване не можело да има поради биологично естество”.
“Посоченият партньор е от женски пол и е невъзможно да дари сперматозоиди, което обуславя и отказа да бъде одобрено извършването на асистирана репродукция със средства на центъра”, смята магистратът.
Двете жени обаче били с намерение да ползват материал от донор, а и недоумяват как да попълнят документ с празна графа “партньор”, след като са в брак, сключен във Великобритания, а и са заедно от 14 години.
След всички тези перипетии Лилия и Дарина се обръщат към съда в Страсбург. Те са подпомагани от адвокат Деница Любенова от ЛГБТ организацията “Действие”, както и от още няколко юристи, сред които доц. Христо Христев от Софийския университет.
В жалбата си пред съда в Страсбург Лилия и Дарина обясняват, че имат законно сключен граждански брак в държава - членка на Съвета на Европа, който не може да бъде регистриран в България. Това ги подлагало на “правна несигурност и ги принуждавало да живеят в правен вакуум у нас”.
Те посочват, че страната ни не е уредила правното признаване на еднополовите бракове. А това засягало всички взаимоотношения в едно семейство - наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца. Жалбата е подадена през 2020 г. След три години идва и решението.
Според съда правната рамка трябва да е такава, че “да позволява на хората от един и същи пол да се възползват от адекватното признание и защита на техните семейни взаимоотношения”.
Магистратите от Страсбург са на мнение, че
правата на
хомосексуалните
двойки не са
“допълнителни
специфични
права”,
които могат да бъдат предмет на противоречия поради чувствителния им характер. Случаят на Лилия и Дарина засягал само общата необходимост от правно признаване и базисната им защита като партньори от един и същи пол.
“Освен съществената нужда от официално признаване еднополовата двойка, подобно на хетеросексуалната, има и обикновени нужди от защита”, казват съдиите. Те припомнят, че в много свои решения са обяснявали, че хомосексуалните двойки са в ситуация като хетеросексуалните, що се отнася до нуждата им от официално признаване и защита на връзката им.
Съдът напомня, че държавите се ползват с известна свобода по отношение на точния статут за признаване на правата и задълженията, свързани с еднополов съюз. 30 от страните, подписали конвенцията за правата на човека, признават еднополови двойки, 18 са разрешили брака между партньори от един пол, 12 са въвели алтернативни форми на признаване на брака.
Това на практика обаче на този етап е невъзможно да стане у нас, защото в конституцията ни е записано, че бракът е само между мъж и жена.