Пламен Димитров, КНСБ: Над 40% от работещите у нас получават заплата до 1000 лева
Минималната работна заплата трябва да се изработи, не бива да се увеличава административно, казва Васил Велев от АИКБ
Отдавна се изработва повече, отколкото се получава. Над 40% от всички наети получават заплата до 1000 лева. Нискоквалифицираните работници се увеличават паралелно с ръста на минималната работна заплата. Трудът догонва ценовите равнища. Механизмът на увеличение на минималната заплата трябва да се промени - да се вземат предвид 6-8 месеца от тази година, а не от миналата. Това каза Пламен Димитров от КНСБ по NOVA.
По думите му между 10 и 12% от населението притежава собствен бизнес. "Ръстът на минималната работна заплата ще бъде малко под 20%. Не е толкова рекордно, имали сме подобни проценти. Увеличението в 10 страни от ЕС е над 20%. 3 от тях пък имат над 30% ръст. Към момента увеличението е напълно логично, ще даде възможност за допълнителна конвергенция на доходите на над 1,5 млн. българи", заяви той.
От своя страна Васил Велев от АИКБ уточни, че в някои сектори средният доход ще бъде по-малък от минималния. "Вариант е да се плащат еднакви заплати на всички или да се плаща в сивия сектор - в брой. Минималната работна заплата трябва да се изработи, не бива да се увеличава административно", смята той.
Според него минималната работна заплата трябва да се договаря по икономически дейности. "Имаме голяма диференциация на средните заплати в различните сектори. В IT сектора е над 4000 лева, в енергетиката и финансите средно 3000, в туризма и охранителния сектор - около 1000. Сумата на минималната работна заплата се получава от средната заплата за последните 4 тримесечия. След това се дели на 2, така се получава около 900 лева. При по-динамичните икономики, между 30-40% е съотношението между минималната заплата и средната", коментира Велев.