Цяло с. Енина помага на 81-годишна бивша баскетболна звезда, след като роднина подпали къщата й
Когато пожарникарите извели Амелия Писанова, тя се върнала, за да спаси едно коте
Амелия Писанова се е научила от спорта на твърдост и да понася болката. Тя е на 81 г. и е играла с националния отбор. Тази философия й помага при последното нещастие - на 10 август някой подпалва къщата й в село Енина, докато тя спи вътре. След това селото и баскетболната общност й се притекоха на помощ.
Кариерата в баскетбола
Тя не може да каже колко мача има с националния отбор при жените и колко с клубните си отбори, както и колко точки е отбелязала през кариерата си, колко борби е спечелила под коша - никой не е правил навремето такава статистика.
“За 18 г. под ринговете достигнах до националния отбор по баскетбол. Играх като ученичка за “Розова долина” (Казанлък), като студентка за “Академик” (София), после за “Кремиковци” и за “Левски Спартак” след обединението на двата клуба през 1969 г. Дори бях капитан на “сините”, но нито веднъж не се скарах на моите колежки, когато грешаха.
“Контузия ме извади завинаги като състезателка. Помня жената, която ме контузи - беше играч на ВИФ. Бях скочила във въздуха, за да подам напред топката.
Тя ме избута и аз паднах върху крака си, на който току-що бяхме излекували поредната контузия. Тогава скъсах кръстни връзки и се наложи да стана треньор.
Дали съм й простила - вижте, тя не е виновна. В спорта фаулове прави този, който не е научен да играе добре. Аз мога да те парирам по същия начин и без да ти причинявам контузия”, казва Амелия.
Къщата в село Енина, в която тя от години живее сама, пламнала към полунощ. Сигнал за пожара подали две момичета от съседно село, които случайно видели пламъците.
Амелия се събудила, когато пожарникарите вече били на мястото. Имала късмет, че димът не стигнал до стаята й, защото щяла да се задуши.
Някогашната спортистка днес почти не вижда и чува трудно, но в онази вечер се пробудила, защото й станало студено на краката. Когато пожарникарите я извели на безопасно място, тя ги помолила да я върнат, за да прибере едно коте, което останало вътре.
Огънят унищожил изцяло постройката с дървата, банята и тоалетната на къщата, строена през 1970 г. от родителите на жената. Повредена е и част от покрива, много от стените са опушени.
Високата температура е стопила част от спортната й колекция,
подредена в коридора - опушени и обгорели са голяма част от флагчетата и медалите на някогашната баскетболистка.
Тогава пожарникарите намерили някакви жички на двора, заключили, че причина за пожара е късо съединение в инсталацията, и си тръгнали.
“Това не ме задоволи. На следващия ден сякаш нещо ме накара все пак да проверим записите от камерите, с които е оборудвано селото ни. Съседен имот също имаше камери. Там видяхме, че в нощта на пожара, а и предната вечер неизвестен мъж обикаля около къщата на Амелия.
А и тя самата разказа, че няколко дни преди това непознат за нея я посетил към 21 ч. Наричал я “лельо” и се представил за сина на доведената й сестра, когото тя никога преди това не била виждала.
Преди да си тръгне непознатият, под предлог, че отива до тоалетната, успял да огледа къщата и отвътре”, разказа кметицата на Енина Димитрина Дончева.
От полицията веднага се заели с тази следа и не след дълго задържали в планината далечния роднина на жената - Георги Г. от село Кънчево.
Пред разследващите той признал, че запалил къщата с надеждата след пожара да успее да наследи имота. Хвърлил бензин в помещението зад къщата, където били дървата за огрев, за да стане по-силен огънят. Но не е ясно дали ще го съдят -
оказал се с биполярно разстройство и е настанен за лечение в психиатрията в Раднево
Но като че ли историята на подпалвача е някак далечна за пострадалата Амелия. Тя е оптимист, че с помощта на човешката солидарност и доброта къщата й ще бъде възстановена - по покрива вече работят майсторите Ангел и Христо от село Асен.
И гарантират, че ще стане по-здрав от преди. Наели ги чрез приятелка на Амелия. Не безвъзмездно, плащат им с парите, които вече се събират по банкова сметка, открита в помощ на Амелия Писанова, по която вече постъпват средства. С тях закупили и нов бойлер, тъй като старият изгорял.
Открили сметката със съдействието на Димитрина Дончева, която написала трогателно обръщение във фейсбук. Преди да го публикува, решила да го прочете на пострадалата. И докато четяла, видяла, че Амелия за първи път заплакала. Казала:
“Като гореше къщата ми, не заплаках, но с този текст ти наистина ме развълнува”
На помощ веднага се притекли хора от селото, случаят развълнува и баскетболната ни общност. Тъй като в годините след 1974 г. Амелия Писанова е била треньор по баскетбол в Банкя и в софийския кв. “Искър”, се обадили бивши нейни възпитаници, с които поддържа и досега връзка, с въпроса как да помогнат.
Тя беше сред отличените неотдавна от “Левски” като треньор и състезател по случай 100 г. на баскетбола в клуба.
Амелия днес живее сама с трите си котета, но не е самотна. Омъжила се през 1975 г., но след 8 години съпругът й починал. След като се пенсионирала, се върнала при майка си в родния Казанлък.
Пак от спорта се научила, че
за това колко голям е един човек, не се съди по ръста му
За баскетболистка със своите 166 см височина тя дори е дребна, но се наложила на площадката като гард.
“На едно състезание за купа “Лиляна Ронкети” в Сърбия на вечерята дойде техният треньор, потупа ме по гърба и каза: “Такъв плеймейкър като нея не съм виждал.” Аз замълчах, защото тогава дори не знаех какво означава тази дума”, разказва спомените си Амелия.
В годините още като ученичка скачала дълъг скок със знаменитата Диана Йоргова, след това играла баскетбол със състезателки като Ваня Войнова, Ница Борисова, Елена Господинова, Елена Кафалиева, Весела Илова.
В националния отбор я извикали по спешност през 1962 г.
“Тогава при автомобилна катастрофа загина Ренета Рангелова, другият гард на националния - Елена Кафалиева, се разболя от жълтеница и ме извикаха за този пост. Тогава се готвехме за световното първенство в Перу. Е, не заминах, защото всеки треньор в баскетбола предпочита да има високи състезатели, не с моя ръст.
И ме оставиха 13-а поред в списъка при право да бъдат картотекирани 12 момичета. Но след това бях в отбора, когато малко след Перу взехме сребърните медали на европейското във Франция, била съм и шампионка от балканиадата в Севлиево”, допълва за спортния си път Амелия.
Странното за българските представи име идва от Италия - кръстена е на баба си Амелия, българска снаха от Флоренция. Баща й пък се казва Джулиано, оттам и презимето Джулианова.
Навремето дядо й от Казанлък отишъл в италианския град да учи шапкарство, тъй като имал ателие още преди Първата световна война. Върнал се със съпруга.
“Баба ми пеела толкова хубаво, че я наричали “славеят на Флоренция”. Но в България било трудно, в началото не знаела и дума от езика ни. За нея разказват, че за първи път се усмихнала и запяла, когато голям дъжд наводнил двора им и тя успяла да си налови няколко от любимите на италианците жаби.
След време имали и кръчма в Казанлък, която винаги била пълна, защото в града се носела славата на баба ми като майстор на най-добрите салати”, разказва още Амелия, която добре помни баба си.
Тя не наследила певческия талант на италианката,
но чувството за хумор и оптимизмът със сигурност са от италианския корен. Плюс твърдостта от спорта и вярата в хората и в човешката доброта, които обясняват защо тя посрещна по-лесно поредното нещастие в живота си.