Ардино се сбогува с тютюна, но му посвети музей
- Експозиция проследява пътя на тютюна с фотоси и автентични предмети от нивата до фабриката
- До края на миналия век отглеждането му бе основен поминък в района
- Френски пътешественик за първи път описва през 1847 година производството по тези места
“Ако преди четвърт век някой беше казал, че в района няма да има ниви с тютюн, а предметите, свързани с отглеждането му, ще бъдат музейни експонати, никой нямаше да му повярва. Тютюнопроизводството е основен поминък в населените места тук още от XIX в.”, твърди Танер Чобанов, уредник на първия в България музей на тютюна у нас, който се намира в Ардино.
Волю-неволю обаче родопското градче се раздели с тютюна в по-ново време, но пък му посвети експозиция, в която проследява пътя му от нивата до фабриката.
За първи път селището, наричано тогава Егри дере, се споменава писмено през 1847 г. от френския пътешественик Огюст Викенел. Той прави и първото подробно описание на Родопите в пътепис, завършващ с
доклад до главния директор на тютюнитe в Париж,
в който се описват производството, експортът и местната консумация на техническата култура.
Французинът споменава Ардино като точка от пътуването си в няколко реда. “Егри дере. Това мюсюлманско село се състои от махали, разположени в долината на доста големи разстояния една от друга и върху склоновете на планината. Стаята за пътуващите (мусафир одасъ) и големите бояджийски работилници се намират близо до джамията и рекичката на височина 500 метра над морското равнище”, пише пътешественикът.
В Ардинско отглеждането на тютюн започва в селата Ахрянско, Родопско и Бял извор. Местни жители са
работили в тютюневи складове в Ксанти и тайно пренасят семената
в родния край. Правят го тайно, защото в началото на XIX в. в Османската империя било забранено на мюсюлманите да отглеждат тютюн. С тази дейност се занимавали предимно гърци.
Век по-късно Ардинската околия вече е важна територия за производство на тютюн в Ксантийския район на Османската тютюнева режия (държавен монопол). През 1910 г. в околията влизат 59 села, в които има 1897 тютюнопроизводители, произвеждащи 348 700 кг тютюн годишно
за експорт, главно за Австро-Унгария и Германия
До края на миналия век отглеждането на техническата култура е основен поминък за местните земеделци. Заради планинския терен и малките ниви в отглеждането на тютюн почти не се използва механизация. Продуктът, добиван в Ардинско, е особено ценен и 80 процента от него са били предназначени за износ.
“Отглеждането на тютюна беше робски труд.
Ставахме по тъмно, за да берем
Когато напечеше, се прибирахме, но не за да почиваме, а да нижем. Пръстите ни ставаха черни от катран, който не можеше да се измие. Хлябът ни горчеше и в буквален, и в преносен смисъл. Дойдоха промените, а с тях и тютюневите фирми. Плащаха жалки суми за продукцията и постепенно хората намериха други начини да изкарват прехраната си”, спомня си 75-годишният Али Хасан.
“Всяко семейство в района е свързано по някакъв начин с тютюна и така се роди идеята да направим музей. Тя е от доста време, а реализирането ѝ стана по настояване на кмета на общината Изет Шабан. Първоначално искахме да създадем малко кътче в градския музей, където да разкажем за тютюна като един от основните поминъци на местното население. В процеса на работа стигнахме до извода, че тютюнът заслужава по-голямо внимание. Така решихме да се създаде постоянна експозиция на тема “Тютюнопроизводство и манипулация на тютюн в Ардинско”, разказа Танер Чобанов.
За създаването на общинския музей идеи са взети от подобни музеи в гръцкия град Кавала и турските градове Бафра и Самсун.
Особено ценен при набирането на информация се оказал наследник на изселник от Ардино в Турция. Той помогнал да се осъществи контакта с турските музеи. Баща му се изселил през 1950 г. На границата турските власти го попитали какъв занаят упражнява, а той отговорил, че е тютюнджия. Това станало причина да бъде заселен в Самсун, където се отглеждат най-добрите турски тютюни.
Експозицията в Ардино е разположена на втория етаж на общинския музей на площ от 340 кв. м и представя пътя на тютюна от нивата до фабриката.
Чрез фотоси и автентични предмети се показва последователността на процеса по отглеждането на тютюна - оран, торене, засаждане, подготовка на разсад, разсаждане, отглеждане, бране, сушене, пасталиране и балиране.
“Тук посетителите ще видят използваните в миналото дървено рало и други ръчни инструменти като мотики, копачи, садила, кошове за пренасяне, игли за низане и много други. И най-вече истински тютюн, изсушен в саръци (рамки) и балиран.
Втората част от експозицията показва друг етап от тютюнопроизводството - изкупуване, съхранение, манипулация, ферментация и подготовката на тютюни за износ.
Интерес предизвиква
колекцията от стари кутии за цигари,
произвеждани в България през първата половина на XX в. Тук могат да се видят легендарните цигари “Томасян”, “Пловдивъ”, “Арапче”, “Талисман”, “Пашоолу” и други.
В музея може да се научи повече и за сортовете тютюн, отглеждани в района.
Освен популярните басми тук има информация за стария сорт “Мюмюново семе”, който е в основата на много от ориенталските тютюни. Любопитен е сортът “Секирка”, който бил селектиран в Ардинско.
“Колекцията включва и архивни фотографии, документи, научна, художествена и справочна литература, свързана с производството на тютюн по тези места. За тази част съдействие ни оказаха Регионалният исторически музей в Кърджали, Държавният архив и регионалната библиотека “Никола Вапцаров”. Има и много хора, които
дариха предмети и документи,
които със сигурност са били скъпи и със сантиментална стойност за тях”, казва Чобанов. Според него особено ценно е последното дарение, направено от тютюнопреработвателна фирма. Тя предоставила дървена истиф-преса, използвана за пресоване на тютюна след ферментацията.
“Това е само началото. Има място и възможности за по-нататъшното обогатяване на колекцията в процеса на продължаващата изследователска работа”, убеден е уредникът на музея. Местни и туристи проявявали голям интерес.
“Младите не знаят много, дори почти нищо, освен от спомени и разкази на дядовците и бабите си. Нашата експозиция разказва нагледно за тютюна. Тези, които са участвали в отглеждането на тютюн, изкарвали са прехраната си, ще си спомнят може би с умиление и носталгия за онези времена, други ще си кажат “отървахме се от този изнурителен труд”. Но всички ще имат памет за историята на тютюна в този край”, казва Танер Чобанов.