Двойното гражданство - символ на спасяващия се поединично беглец

14.08.2023 16:22 Винсент Тановски
Депутатите от 49-ото народно събрание полагат клетва. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Депутатът с втори паспорт е обречен да се сблъска челно с реалността у нас

Малко преди лятната ваканция депутати от управляващото мнозинство внесоха предложения за промени в конституцията. И докато всички се фокусираха върху димката за смяната на националния празник, други по-притеснителни предложения бяха оставени на тълкуването на юристите. Наред с неразбираемите за 99% от населението предложения за промени в съдебната система депутатите искаха да приложат малко чуждо ноу-хау именно по отношение на собственото си работно място.

Едно от тях бе премахването на ограничението за двойното гражданство за кандидат-депутати. Оставяме настрана правните последици от подобна заявка, защото

и министрите, а и президентът отговарят на “условията за избиране на народен представител”,

както изрично е написано в основния закон.

Тук ще обърна внимание не върху правното, а върху социокултурното измерение на това предложение за нашата реалност.

Въпросът за политиците с двойно гражданство съпътства политическия ни живот още с изработването на сегашната конституция. Според някои тези ограничения са измислени, за да пресекат мераците на определени хора да заемат висши държавни постове, в частност - президент. Под ударите на ограничението за гражданството, а впоследствие и заради месторождението и уседналостта попадат Андрей Луканов (роден в Москва), Георги Пирински (роден в Ню Йорк) и Симеон Сакскобургготски (живял в изгнание повече от 40 г.).

А Конституционният съд прекъсва депутатските права на Жорж Ганчев в 37-ото НС, защото освен българско имал и американско гражданство. В крайна сметка обаче роденият в САЩ социалист Пирински става шеф на НС, а израсналият в чужбина цар в изгнание - премиер. А през 2021 г. се разбра, че докато е бил служебен министър на икономиката, Кирил Петков е бил и канадски гражданин.

Казусът с двойното гражданство е свързан и с въпроса за миграцията на българите след 1989 г., когато границите се отварят. Така в последните 30 г. се създаде поколение, вряло и кипяло в чужбина, което може да сравнява как е по света и как - у нас. А по-образованите и

по-амбициозните стават мераклии да се върнат и да “европеизират” съгражданите си

Някои от тях след години труд и пот получават и най-голямата награда за изстрадалото си себеразвитие - гражданството на приемащата страна.

Учейки и развивайки се в друга страна обаче, човек се интегрира в логиката на нейните обществени процеси и взаимоотношения. Да си гражданин на една държава, предполага да си свързан с нея както правно, така и политически – тоест да си част от гражданското ѝ общество. Но с какво живеещите в чужбина българи са свързани с родината си освен с личната си карта и с тесния семеен и приятелски кръг? Понякога единственият им “досег” с българската реалност са генерираните от фейсбук алгоритъма новини за случващото се у нас.

Откъснеш ли се за дълго време от родната действителност, това създава предпоставка за грешни управленски решения, ако попаднеш на подобна позиция. Така прословутите “българско трудолюбие и предприемчивост” заблудиха Симеон Сакскобургготски, че за 800 дни могат да се направят амбициозни промени у нас.

В глобалния свят задграничното пътуване, образованието и професионалното развитие са сред най-ценните придобивки. Но за по-голямата част от българите, останали в България, получилият гражданство в друга държава човек символизира индивидуалния стремеж към търсенето на по-добър живот... но за себе си. Двойният гражданин е станал символ на спасяващия се поединично беглец. Затова звучи почти съмнително някой да си е уредил живота другаде, а после безкористно да проповядва на “местните” изучените добри практики. Защото именно гражданството предполага по-дълготрайна уседналост в другата държава - сиреч по-голяма ангажираност към тамошните проблеми, отколкото към тукашните. А прекаралите дълги години в чужбина попиват и възпроизвеждат доминиращия двояк разказ на ЕС, който дели хората на прогресивни еврофили и назадничави авторитарни носталгици.

Проблемът на това разбиране е, че то изключва нюансите, откъснато е от местния контекст и не взема предвид спецификите на отделната държава. Това важи особено за политическите процеси у нас, които не се основават на класическите закони на политологията, а по логиката на местния, ако щете, тарикатлък. Неслучайно всички задгранични месии са обречени да се сблъскат челно с реалността у нас, когато се опитват автоматично да приложат практики от Германия, Великобритания или САЩ в България.

В крайна сметка въпросът се свежда до това

кой разбира българската среда - откъснатият от родния контекст човек или местният играч

А какво предпочита българинът, може да видим с един бърз поглед върху последните 30 години от политическата ни история. До 2009 г. българите залагат повече или по-малко на юпитата с бели якички, чиято цел е именно членството в ЕС и НАТО. Веднъж постигната тази цел, вече залагат на евроатлантизма с български специфики - повече българско и по-малко чуждо. Неслучайно известният със скромния си английски и близък до народния дух Бойко Борисов побеждава няколко пъти изучилите се на Запад политици. Единствен успя Слави, който също е близо до народните маси. Както и Кирил Петков, на когото помогна и всеобщата умора на хората от Борисов.

Много по-добра поправка в конституцията би била, ако депутатът се избираше като президента и освен да няма друго гражданство, да се изисква и уседналост. Друг е въпросът какво може да научиш за българската реалност за 5 години, след като 10-15-20 години си бил откъснат от нея.

Има и друг аспект, който никой не коментира - имунитета. Ако има друго гражданство, един депутат защитен ли е от наказателно преследване от другата държава? И ако не е защитен - какво гарантира, че ще има свобода на съвестта, каквато се очаква да има? Затова отново призовавам депутатите - в стремежа си за промяна не почвайте отгоре чрез конституцията.

Други от Лични

Свободният свят срещу иранския джихад

Техеран има деструктивното влияние не само в Близкия изток, а активно подкрепя войната срещу Украйна, предоставяйки дронове-самоубийци Светът стана свидетел на поредната ескалация на иранска агресия

Случващото се на пътя е огледало на българския парламент

Трябва изцяло нов закон за движение по пътищата и формула за фазово обучение. Докато има нежелание на институциите това да се случи, няма да има промяна

Потомците ще ни осъдят, фосилни глупаци!

Подземни паркинги във всички училищни дворове ще затворят устата на хейтърите Заглавието на този текст е компилация от двата най-популярни лозунга на “Грийнпийс” днес

Реорганизацията на бул. "П. Евтимий": 4 минуса провокират чувството за несправедливост

Супертесни велоалеи, паркиране, изяждащо платната, ненужно широки тротоари, които могат да са споделени - с много малки компромиси всички интереси могат да бъдат удовлетворени До подобни скандали

Знаете ли, че първият ученик на Христос е обикалял нашите земи?

4 важни български приноса в християнството На великденските празници да си припомним 4 важни факта за позабравената святост на днешните ни земи, за българите и християнството. 1

>