Георги Младенов през сълзи: Голомеев ми даде сила и увереност. Легенда си отиде
"Много ми е тежко да говоря, много хора си заминаха така. Тежко ми е да говоря за моя ментор, който ми даде сила, самочувствие и увереност. Легенда си отиде. Когато и да си отиде, е рано".
Великият №12 Георги Младенов не крие сълзите си, когато говори за непрежалимия Атанас Голомеев.
"Бях на 16 години, когато го срещнах за първи път. Попаднах в онзи състав с Георги Димитров, Валентин Шарков, Атанас Колев, Илия Евтимов и Шампиона... Гледах ги като извънземни. Дойде от Академик в Левски като Змея, но за нас беше Шампиона.
Много рядко някой се обръщаше към него с Атанас или Наско, ние му викахме Шампионе. Човек, който даваше всичко. Най-вече увереност и спокойствие. Беше пример за абсолютно всички. Тежко ми е много, той е част от живота ми, моята история", заяви пред bTV Младенов.
И отново връща лентата назад: Бях 19-20 годишен, исках да се покажа. Залата пълна, хора, гаджета... Всеки вика "Подай топката, момче, подай..., а той се приближи и ми каза спокоен: "Жорка, дай топката да вкараме лесен кош, защо да се мъчим".
Просто невероятен. Преди един месец се чухме. Исках да отида да го видя. Каза: "Недей, боря ся". Беше много горд. Ще го запомня такъв, какъвто беше", през сълзи разказва Младенов.
"Всички от старото поколение на Левски бяха такива - ще ти дръпнат за ушите, но ще ти дадат и шанс. Веднъж играехме 5 на 5, Голомеев стреля и не вкарва и казва "Фаул!". "Атанасе, няма никой до теб", му казвам аз. "Щом изпускам, значи има фаул", отговаря... Мъчно ми беше за Божанков, за Барчовски, за Джими Пейчев, лека им пръст. Пътувах снощи, разбрах го от радиото, какво да кажа...", завършва разстроеният Младенов.
Голомеев е осемкратен шампион на България като играч и още веднъж като треньор на Левски-Спартак през 1986-а.
С националния отбор на България участва на пет европейски първенства – Италия’69, ФРГ’71, Испания’73, Югославия’75 и Белгия‘77. 2 пъти е най-добър реализатор на финалите (1973 г. с 22,3 точки средно на мач и 1975 г. с 22,9), а 4 пъти попада в идеалния отбор (1971, 1973, 1975, 1977).
През 1991 г. е включен в списъка на 50-те най-велики баскетболисти на всички времена на ФИБА, а през 2019 г. става четвъртият българин, включен в "Залата на славата" на Международната баскетболна асоциация след Ваня Войнова и съдиите Артеник Арабаджиан и Валентин Лазаров.
"Насо, сбогом, и дълбок поклон! Страдахме за някакъв си загубен мач тази вечер, когато дойде лошата новина. Какво значение има, отиде си велик спортист. Тъжно е, почивай в мир!", написа във Facebook треньорът на националния ни отбор Росен Барчовски.