"Ню Йорк таймс": Как Черно море се превърна в гореща точка на войната

09.08.2023 09:00
Руските сили са разположили 17 кораба на бойно дежурство в Черно море. СНИМКА: Pixabay

Черно море, до голяма степен пренебрегвана част от войната в Украйна, изведнъж се превърна в котел на военно и геополитическо напрежение, пише в. "Ню Йорк таймс", отчитайки, че регионът е изключително важен за Москва, Украйна и Запада.

Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове, като същевременно създават фактическа блокада и заплашват всеки кораб, който се опита да я наруши, отбелязва американското издание.

Украинските безекипажни катери, които се носят по повърхността на водата, се насочват към руските пристанища и кораби, което се превръща във все по-голяма заплаха за Русия в арсенала на Киев. Във въздушното пространство над тях самолети и дронове за наблюдение на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, използвана за пресичане на инвазията на Москва, предаде БТА.

Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, но понякога пренебрегвано във войната, Черно море се превръща във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно.

Отдалечено от ожесточените боеве на фронта, Черно море все пак поставя Русия и страните от НАТО в такава близост, каквато не съществува на други театри на войната, като защитата на Киев или битката за Бахмут - увеличавайки риска от конфронтация.

"Черно море сега е зона на конфликт - военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и Западна Украйна", казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобалните въпроси.

След като се оттегли от сделката за зърно, Русия превърна в развалини украинските черноморски пристанища, за да възпрепятства доставките на зърно, които са от ключово значение за украинската икономика, и дори нанесе удари по обекти на река Дунав на няколкостотин метра от Румъния, член на НАТО; нападението засили опасенията, че Северноатлантическият алианс ще бъде въвлечен в конфликта.

Миналата седмица Украйна отвърна на удара с две атаки по руски кораби в последователни дни - демонстрирайки новия си фокус на действие с морските дронове, които могат да поразяват руски пристанища на стотици километри от брега. И издаде предупреждение, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се считат за зони на "военен риск" до второ нареждане.

Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като алиансът се стреми да поддържа основен принцип на международното право - свободното корабоплаване в морето - без да вкарва пакта в пряк конфликт с руските сили.

В продължение на векове Черно море е в центъра на усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние, което води до сблъсъци с други световни сили, включително множество войни с Османската империя.

Морето е също толкова важно и за НАТО, която  според Путин се опитва да унищожи Русия. Три страни членки - Турция, Румъния и България - граничат със самото Черно море, където има четири важни пристанища. В региона се намират и пет страни партньори на НАТО - Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, посочва още "Ню Йорк таймс".

Контролът над Черно море е очевидна военна цел за Русия и една от причините през 2014 г. тя да анексира Крим - голям полуостров на северния бряг на морето, когато проруският президент на Украйна беше свален с бунт.

Досега физически контакт между руските и американските военни не е имало в тази война, с изключение на инцидент между руски военен самолет и американски дрон за наблюдение, в резултат на което операторите на безпилотната машина я свалиха в международни води, посочва вестникът.

"Ню Йорк таймс" отчита, че основното напрежение е свързано с това как САЩ и Турция гледат на Черно море и как го поставят в рамките на сигурността на НАТО.

Други от Анализи

Предложението за гласуване с машини е стъпка напред, но не променя лошия модел

Прегледах внесения от ППДБ законопроект за изменение на ИК. Ето моите бележки. Първо, вносителите базират предложенията си на некоректната трактовка за недействителните гласове. Т. нар

ПП-ДБ и определението на Айнщайн за лудост

За последен път мнозинство в парламента спечели ОДС през 1997 г. Без нова демократична коалиция от изборите ще излезе същият мижав резултат като през 2024 г

Най-после! Ще се хапят на тези избори за доходи и данъци, не за ковид и война

Темата за бюджета ще виси над главата на бъдещите финансови министри След едни от най-масовите протести в новата демократична история на България за пореден път страната е без правителство

Газът поевтинява, а парното? (Графика)

Цената на суровината намалява вече 10 месеца, а мир в Украйна ще свали геополитическата "премия" Преди година, на 1 януари 2025 г., КЕВР вдигна цената на тока извънредно – точно в средата на

Число на деня: 11% са GenZ избирателите (Графика)

Как се групират поколенията в България? На този въпрос отговаря икономистът Иван Люцканов в сайта zemlevezh.com, на който е основател. Той изчислява дяловете на различните генерации у нас над 18 г

>