1/3 от българите искат пак при Живков - харесван повече от цар Борис I (Графики)
- В изследване на социолозите към парламента Априлското въстание остава на дъното на важните исторически събития
- Борисов по-важен от Бенковски, бай Тошо - между Вазов и хан Аспарух, в класация на личностите, допринесли за развитието на България
33 години след идването на демокрацията и 25 г. след смъртта на Тодор Живков (които се навършиха на 5 авуст) 1/3 от българите все още искат да се върнат обратно във времената преди 1989 г.
Това става ясно от социологическо проучване, проведено от Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ). В анкетата са участвали 1000 души от цялата страна - представителна за пълнолетното население извадка. Тя е проведена в периода 6 - 20 юни и е на тема националното ни самосъзнание. А резултатите са публикувани на сайта на Народното събрание.
На въпрос: “Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?”, 32,6% посочват времето на Тодор Живков.
На второ място сред желанията да се върнат с “машина на времето” идва ранната демокрация след 1989 г., която е посочена от 28,1%. Далеч по-назад в класацията за предпочитаните исторически периоди са тези на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%).
Милеещите по времената на соца са със силно изразени национално-патриотични нагласи и повечето са живели по времето на Живков. В анкетата са ги избрали 53% от интервюираните на възраст над 59 години,
60% от ниско- образованите и 57% от крайно бедните
Повечето са жители на села или малки градове. Този профил са описали в обобщените си данни от НЦПИ.
С точно обратния профил са респондентите, избрали ранната демокрация - те са на възраст между 30 и 39 години, с добро образование и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в областните центрове.
Същевременно преходът след 1989 г. и комунистическият режим са в първата тройка на събитията, които будят най-голямо разочарование,
редом с падането на България под византийско и османско владичество.
Личността на Тодор Живков изпъква и в още една статистика - тази за личностите, допринесли в най-голяма степен за развитието на България. Там първият държавен и партиен ръководител на комунистическа България се нарежда на 7-о място и въпреки скромните си 6% изпреварва хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
Водещите личности за българина в тази класация са Васил Левски (39%) и Христо Ботев (28%), следвани от цар Симеон Велики, светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски и Иван Вазов.
Любопитно е, че в същата класация влизат и българи от съвремието като трикратния премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%), който изпреварва братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и бившият външен министър Соломон Паси и първата ни ракета Григор Димитров.
Въпреки че българските революционери оглавяват класацията за най-важни BG личности, а хан Кубрат и хан Аспарух са надолу, 39,5% от анкетираните смятат, че създаването на България е най-славният момент в историята ни. Априлското въстание е на дъното в класацията на историческите събития, избрано от 5%.
А на въпрос: “Какво ви кара да се срамувате, че сте българи?”, 17,1% посочва политиците ни
14% от българите не се гордеят с произхода си, установяват още социолозите към парламента. Тук преобладават етнически роми или турци.
Като най-важни събития след промените през 1989 г. са посочени членството в ЕС (38,6%) и НАТО (16,1%). Същевременно обаче одобрението за членството ни в ЕС намалява спрямо предходни години. През 2023 г. 51,6% от анкетираните отговарят, че искат страната ни да остане член на съюза, докато през предишните шест години те са били трайно над 63%.
Подобни са данните и за одобрението на еврото - 56,5% са отговорили, че не трябва да влизаме в еврозоната. Два пъти по-малко са тези, които искат да сменим националната си валута. Тези данни обаче са в рязък контраст с последното проучване на “Евробарометър”, проведено през април и публикувано през юни. Според данните на Европейската комисия привържениците и противниците на еврото са равен брой - 49%, а останалите два пункта не са убедени в решението си.
На какво се дължат тези данни, от НЦПИ не дават отговор, но причините сякаш са ясни - поляризирането на мненията у нас след началото на руската инвазия в Украйна и анти-ЕС кампанията през последните години, водена от партия “Възраждане”, която печели все по-голяма популярност. В организирата от нея подписка за референдум за отлагане на еврото се включиха над 600 хил. души, макар че парламентът отказа допитването заради нарушаването на международни договори.
Войната в Украйна най-вероятно се е отразила и на отношението на българите към Русия. Подкрепата за Москва е спаднала двойно през последните 10 г. - от 29,9% през 2013 г. до 14,7% днес. Расте обаче убеждението, че България трябва да развива отношенията си с другите страни на Балканите.