Актрисата Яна Маринова, стреляна с пистолет и ръгана с нож: Дали съм се излекувала - не зная
"Когато ми се случи това, аз бях на 17 години. Ти се смразяваш. Смразяваш се, защото виждаш един човек с пистолет, с нож, с юмруци, който казва - ще те избия. Ще те изнасиля сестра ти, ще убия майка ти, баща ти ще го уволнят от работа. И тези хора го правят. Цял живот тази тема продължава да ме преследва и аз продължавам да я преследвам. Това е един омагьосан кръг, от който аз няма да избягам до края на живота си. Това, което се е случило с мен, е оставило много сериозен белег върху съзнанието ми. Дали съм се излекувала - не зная", разказва акрисата Яна Маринова пред БНТ.
Но знае друго. Избягала е и има какво да каже и на тези, които са в нейната ситуация и на онези, които пишат закона. Но първо на първите.
"Има начин. Просто трябва да го приемеш като една игра на жмичка. Трябва да се скриеш и да не те намерят, докато събереш достатъчно доказателства, докато намериш начин законово, незаконово, по какъвто и да е начин, само и само да събереш доказателства, да ги представиш и да колко можеш да се скриеш докато някой реши да упражни закона и да те спаси. Трябва сам някак да се оправяш, като в джунглата. Да търсиш по-силното животно, за да те спаси", казва още Яна Маринова, актриса.
Или да търсиш по-силната държава да те спаси. Но според Яна Маринова този шанс беше изпуснат. Защото и Законът за домашното насилие беше обезобразен. В началото на годината, когато голяма част от текстовете му не бяха приети:
"Трябва цялостно да се възпроизведе този закон без орязаните, заради гласуването на тези 4 партии, които възпрепятстваха приемането на закона в пълната му форма. Този закон, който би могъл да спомогне да бъде тълкуван по-лесно."
Сега законът някак изтърва етапа с леката телесна повреда. Шамарите, заплахите, тормозът, възможността жертвата да предупреди, че леката телесна повреда може да завърши с нещо по-сериозно.
"Може да си обезобразен, може да ти е счупен носът, може както се случи сега с момичето в Стара Загора - да си нарязан с макетно ножче и да е дълбано с машинката по главата ти, в същото време ти се водиш работоспособен. Когато има лека телесна повреда - ти подаваш жалба. Привикват насилника, той пише обяснения, с мен се случи така, пише обяснения, след това го пускат, той идва и те пребива. И ти си оттегляш жалбата, защото ти не можеш толкова светкавично да избягаш", казва още Яна Маринова.
Тя е била стреляна с пистолет. Била е ръгана с нож. И е избягала там, където е построила щастието си. Превръща се в надеждата за жени в нейното положение. И в гневен критик за онези, които невнимателно пишат закона. Защото всяка негова грешка е изпитала на гърба си.