Емануела Шкодрева: Народният театър не заслужава да бъде хулен от хора, играещи морални съдници
Уважавам таланта на всеки колега. Привърженик съм на диалога, но в този конфликт, който тлее вече доста време, мярката е изгубена.
Мълчахме, опитвахме да подадем ръка. Обиждаха ни, преглъщахме грубостта. Стресираха ни, но продължихме да играем, да имаме премиери, да не се противопоставяме, да не се поддаваме на провокации, да не въвличаме публиката в грозния конфликт, опитахме да стоим високо.
Не беше лесно, не ни е лесно.
Обвиняват ни, че не говорим и отказваме да коментираме случващото се. Но повярвайте, нашето мълчание не е признак на слабост. Сила е. Вместо празни приказки и подклаждане на интриги, вместо коварното говорене, ние избрахме да продължим да вършим това, което правим най-добре – да сме на сцената и да играем.
Не смятам, че е пресилено ако кажа, че трупата на НТ е семейство. Колеги, с които изпитваме уважение един към друг, с които е привилегия да работя, които обичам, които са артисти до мозъка на костите си. Трупата на НТ е жив организъм, тя не заслужава да бъде хулена, сочена с пръст, да става жертва на лични интереси на хора, които се опитват да бъдат морални съдници. Трупата не заслужава шепа хора да се опитват да издават смъртни присъди и да хвърлят камък срещу нас. Питам се, с какво право се опитват да унищожат всичко, градено от поколения артисти.
Всеки от нас има своите успехи. Имахме силни театрални сезони. Имахме и имаме свободата да правим театър.
А театърът е територия на духа. Споделено пространство, в което творим заедно, срещаме нашата публика заедно, и към което имаме своите отговорности.
Театърът е действие , висша инстанция за решаване на жизненоважни въпроси, пречистена версия на действителността, преди всичко обаче е изкуство. И като такова не заслужава да бъде обругавано и унижавано, както и да пада жертва на лични интереси и да се ползва за водене на лични егоцентрични войни.
Войните не водят до нищо добро.
Театърът стои високо и мястото на нас актьорите от трупата на народния театър е там.
Театърът е храм. Да се смирим. И нека не позволяваме да ни залепят за дъното.