ГМО дървета може да чистят въздуха
Инженеринговите тополи развиват 2 пъти повече биомаса и улавят повече въглероден двуокис от контролните екземпляри, казват изследователи от американски стартъп
Американски стартъп твърди, че е създал тополи, които могат да растат повече и да изсмукват допълнителни количества въглероден двуокис от въздуха. През януари тази година сп. New Scientist cъобщи, че ще бъдат засадени между 4 и 5 милиона дървета до пролетта на 2024 г. с надежда, че това ще помогне за справяне с климатичната криза. Това изглежда е първият път, в който дървета, плод на биоинженерство, ще бъдат засадени в реална гора, смята Габриел Попкин от New York Times.
“Това е нашият отговор на въпроса можем ли да изсмучем въглерода със същата изобретателност, с която му помагаме да се отдели”, казва в блога на Living Carbon една от основателките на стартъпа Мади Хол. В основата на авангардната биотехнология стои известен принцип - когато растенията фотосинтезират, те превръщат въглерода в захари и хранителни вещества. Но произвеждат и токсичен страничен продукт, който трябва да бъде разграден, напомня Юмин Тао, вицепрезидент на биотехнологичната компания пред Interesting Engineering.
Тъкмо това изглежда е приносът на Living Carbon –
успява да намали ефекта
от фотодишането на своите тополи и да насочи освободената енергия към растеж. Според предприемачите модифицираните тополи са нараснали с 53% повече за 5 месеца в сравнение с немодифицираните. В лабораторен експеримент те са уловили 27% повече въглероден двуокис от стандартните дървета, хвалят се от стартъпа.
За да бъде постигнато това, изследователите вмъкнали 3 гена, включително от тиква и от зелени водорасли, обяснява Джеймс Динийн в New Scientist. Младите дървета са поставени в малки пластмасови контейнери на розова светлина, която според експериментаторите, подобрява фотосинтезата.
Концепцията е разработена от биотехнолога и експерт по горите Стивън Щраус. Когато преди 4 години предприемачите се свързали с него, той бил доста скептичен. Ако това проработи, ще бъде чудо, помислил си тогава Щраус, признава самият той пред Scientific American.
Започнали през 2019 г. с опитно поле в Корвалис, Орегон, в което засадили около 600 дървета. Биологията има много потенциал и инструменти, за да използва неща като “редактиране” на гени и напреднали биотехнологии, казва Хол пред Carbon Herald. Четири години по-късно тя и партньорът й Патрик Мелър успели да привлекат около 30 млн. долара. Едно от местата, където ще засаждат дъвета, ще бъде край Университета на Орегон, в който Щраус е преподавател по биотехнология на горите. Друго място е изоставена мина в Пенсилвания.
“Ние се фокусираме върху земя, където
иначе не биха били засадени дървета
Това са райони, където няма съществуваща богата екосистема, която позволява отстраняване на голямо количество въглерод”, казва Хол.
На въпрос дали не е опасно да се засаждат генно модифицирани дървета, тя отговаря, че светът се затопля толкова бързо, че еволюцията няма шанс. Според някои скорошни проучвания, около 60% от растенията няма да могат да оцелеят в по-сурови условия”, смята Хол.
Засега ентуасистите от стартъпа отчитат 97 % оцеляване на дърветата, които са засадили. През 2021 г. Living Carbon получи безвъзмездна помощ от $500 000 от америкаското Министерство на енергетиката, което прогнозира, че генетично модифицираните дървета могат да премахнат милиарди тонове въглероден двуокис от атмосферата, ако бъдат засадени масово, пише E&E News. “Ако продължим да удвояваме бройката всяка година, до 2030 г. ще сме засадили достатъчно, за да премахнат 1,66% от глобалните емисии, генерирани през 2021 г. Според мен става въпрос за над 600 мегатона”, каза Хол пред Carbon Herald. Човечеството бълва 36 млрд. тона въглероден двуокис годишно, според една публикация в Interesting Engineering.
Резултати засега обаче има само от оранжерия
Има обаче и скептици относно сепурдърветата. Те смятат, че все още няма сигурност, че модифицираните тополи могат да уловят повече въглерод в реална среда. Единствените публично достъпни данни идват от проучване в оранжерия, което е продължило само няколко месеца, пише сп. Times. Твърденията изглеждат смели, но са направени само въз основа на много ограничени данни от реалния свят, казва пред изданието Андрю Нюхаус, биолог-природозащитник от SUNY College of Environmental Science and Forestry.
Други изразяват загриженост как ще се отрази засаждането на генетично модифицирани дървета в дивата природа и дали това няма да доведе до сериозни непредвидени последици.
Искаме да предоставим естествено решение за изменението на климата, а не нещо изкуствено и самостоятелно, което е само за нашата собствена полза, отговаря на тези опасения Юмин Тао.