Жегата "пресече" и млякото - още по-скъпо и по-бедно на мазнини (Графика)
От 975 тона добито от родните ферми мляко през 2020 г.,2 години по-късно количеството вече е намаляло на 843 тона, което е с 13% по-малко. Горе-долу със същия процент намалява производството на всички видове мляко – краве, овче, козе и биволско (виж инфографиката).
Причината - липса на суровина, която трудно може да се преодолее, защото това далеч не е само българско явление. Според данни на Еврокомисията през 2022 г. в ЕС има спад на производството на мляко с 0,5%, като скъпите фуражи са само едното обяснение. Другото е, че сухото и горещо лято на 2022 г. е направило изхранването на животните трудно и освен че много стада са унищожени, мазнините и протеините в добиваното мляко силно са намалели.
Лятото на 2023 г. се очертава да е с още по-сурови за млекодобива температури и
предварителната прогноза на ЕК е за пореден спад с 0,5% на добиваното мляко до края на годината.
Българските млекопроизводители, особено онези, които нямат свои собствени млечни стада, а това са повечето от тях, усетиха още миналата година затрудненията с намирането на суровина. Тогава председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров обясни пред “24 часа”, че колегите му са принудени да търсят мляко все по-далеч от мандрите си, включително и в близката чужбина – Сърбия, Република Северна Македония, Косово, Румъния, дори в Унгария и Чехия. Но навсякъде установяват, че то е по-малко и струва по-скъпо.
Макар това да не е основната причина за поскъпването на млечните продукти, е доста съществена. Високите цени на енергия и транспорт се успокоиха, но недостигът на суровина прави производството им по-скъпо. Когато една мандра не може да натовари достатъчно мощностите си, себестойността на продукцията ѝ се покачва. Защото много от разходите – заплати, ток, транспорт, са постоянни, но срещу тях има по-малко продукция.
Към днешна дата Димитър Зоров твърди, че положението е направо отчайващо. “Много животновъди се отказаха от стадата си, защото
подпомагането намаля три пъти за последните 3 г. - от 600 на 200 евро за крава
Те изклаха животните си, защото не издържат икономически, работят само онези стопанства, които са теглили кредити и няма как да закрият фирмите си”, твърди той. Че българските млекопроизводители са намалили производството си, се вижда и от агростатистиката. През 2020 г. у нас са произведени 69 тона кисело мляко, през следващата 2021 г. вече са 67 тона, а през 2022 г. – 64.
Спадът в производството на сирене е по-малък (виж инфографиката), но това има своето логично обяснение: сирене може да се прави и от заместващи суровини като например палмово масло, а твърде вероятно по-евтините и масови марки просто да се правят с по-малко мляко или то се замества отчасти от сухото, както откриха не едно и две изследвания на пазара, направени от потребителски организации. Така се стига до абсурдната ситуация сиренето да е все по-скъпо, но за сметка на това – с все по-ниско качество.
Производството на прясно пакетирано мляко обаче е намаляло драстично – с 20% от 2020 до 2022 г. (виж инфографиката).
Втората част на графиката показва защо при всички тези обстоятелства обаче рафтовете на магазините за млечни продукти не стоят празни. През последните три години вносът на млечни продукти в България неизменно расте.
От 147 тона през 2020 г. 2 години по-късно тази продукция е 167 тона, или с 13% повече. Става дума предимно за млечни продукти, които имат по-дълъг срок на годност от прясното мляко и йогурта, но на практика се внася абсолютно всичко.
Положението продължава да е такова и през тази година, независимо че млечните продукти поскъпват поголовно в цяла Европа и целия свят. Ако се сравнят данните за вноса през периода януари – май на 2022 и тази година, се вижда че
вносът нараства с 23 процента
Един скорошен анализ на Националния съюз на говедовъдите в България, публикуван на сайта на организацията, показва малко повече детайли. Основният извод е, че единствено вкусът на масовия български потребител прави донякъде така, че традиционното бяло саламурено сирене все още съществува. Но все по-вероятна става възможността постепенно то да се измести примерно от френското бри, италианската горгондзола или други подобни продукти, които доскоро се считаха за деликатеси, тъй като бяха много по-скъпи. И независимо от всеобщото поскъпване на млечните продукти вносителите са постигнали такива цени, че на рафтовете цените на вносните и на родните продукти все повече се изравняват.
Не е рядкост в супермаркета да се срещне примерно италианска горгондзола с цена 45 лв. за килограм, а за сравнение качественият роден кашкавал достигна в началото на годината цена от 35 лв. за килограм. Горгондзолата, разбира се, може и изобщо да не е италианска, защото анализът показва, че най-много сирена се внасят от Полша, Германия и Нидерландия, докато Италия е доста назад в тази класация.
Най-много краве масло се внася от Германия, Нидерландия и Гърция,
а при пресните млека най-големите вносители са Румъния, Унгария, Чехия и Полша.
Обсъжданият внос от Украйна се оказва нищожен при млечните продукти, внесени са незначителни количества концентрирани или подсладени млека и сметана.
Колкото до млякото като суровина, от анализа се оказва, че самите мандри у нас са купили 80 тона прясно мляко за цялата 2022 г. Или приблизително два месеца в годината те преработват вносно мляко, а не българско.