Сграда до сграда, липса на зеленина + замърсяване засилва жегата

23.07.2023 19:47 Ярослава Прохазкова
Чл.-кор. проф. Екатерина Бъчварова

Градската среда засилва ефекта от затопляне на атмосферата

Климатичните промени очевидно са сериозни, адаптацията към тях трудно може да се случи без промяна в градската среда, в законодателството и изобщо в организацията на живота ни.

Вече повече от 50% от населението на Земята живеят в градове. А в тях може много да се направи, за да има по-малко емисии на парникови газове и по-малко замърсяване. Главният проблем е презастрояването, точно то работи към несправяне с адаптацията. Това коментира чл.-кор. проф. Екатерина Бъчварова, директор на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите при БАН. Много от нейните изследвания са именно в областта на градската метеорология и климатология.

Високите сгради в София спират “коридорите” на проветряване с приятен ветрец от Витоша, който би могъл малко да разхлади въздуха. Много малко са зелените площи. Така градската среда усилва допълнително ефекта на затопляне на атмосферата.

Проф. Бъчварова е категорична, че законодателите и местните власти у нас и по света трябва да се съобразят с новите климатични процеси. Трябва

да се намалят емисиите от парникови газове,

чието количество постоянно расте заради дейността на човечеството въпреки опитите за въвеждане на мерки. Всички знаем за проблема с въглеродния диоксид и други в по-малки количества, но по-мощни по парников ефект - като метана. Метан е един от газовете, които идват в огромни количества от животновъдството, затова се препоръчва да е автоматизирано, да има улавяне и пречистване на тези газове във фермите, както и стриктен мониторинг.

Има и природни източници на метан. Емитира се от блатата и при затопляне на вечно замръзналата тундра. Климатичните промени са най-силно изразени в арктичните зони. Големите територии в Сибир и Канада с вечно замръзнали почви все повече намаляват с повишаване на температурите.

Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент още през 2019 г. препоръчва мерки, които включват методите на генетика и селекция да се усъвършенстват, така че да се използват

култури с по-висока хранителна стойност

За точно определяне на най-подходящи земеделски култури е необходим мониторинг на почви, атмосфера, здравен статус на растения, автоматизирано селско стопанство - все неща, които на практика не съществуват още у нас в достатъчна степен, за да се каже какви точно семена и култури да бъдат отглеждани на дадено място в България с огред на променения климат, обясни проф. Бъчварова.

Друг проблем, свързан с жегите у нас, е водата. Вода уж има, но се губи заради лоша инфраструктура. Има много европейски програми, които изискват да се върнат природните процеси за очистване на водите например. Реките ни са изправени, а заливните им равнини са ликвидирани

Заливна равнина е пространството, в което реката при силен валеж се разлива временно, след което се оттегля. С изправянето на реките сами сме си създали предпоставки за наводнения. И превенцията е

заливните равнини на реките да бъдат възстановени,

посочва специалистката.

За селскостопанските производители, които работят в тези равнини, трябва да се създадат механизми, чрез които да бъдат компенсирани, ако реката залее площите. Това би се случило веднъж на няколко години, но в същото време има и дълготрайни ползи - при разливане на реката в такава равнина от нея се отлагат фосфорни и азотни съединения, които наторяват почвата, а водата се пречиства.

В поройни дерета, описани в литературата от учените много отдавна, не трябва да се застроява, а никой не се съобразява с това, добавя директорката на института. Пример е трагедията в “Аспарухово” през 2014 г., когато наводнението взе 13 жертви. Трябва да се мисли мащабно, комплексно, иновативно и с грижа за околната среда, а не само за икономическата изгода.

Други от От страната и света

Горивата вече с 3-годишен пик, президентът поиска от служебната власт пълен пакет мерки за цените (Обзор)

20 евро за 1,6 млн. най-уязвими били само малка стъпка Ще изслуша КЗК с анализ и предложения Повишените цени на горивата ще се отразяват на стойността на продуктите и на услугите в България

Хладилната камера с телата на Калушев, Златков и Макулев не е трупохранилище, близките им не ги взели въпреки писмото

15-годишният Александър още е във Враца, никой не го потърсил за 40 дни По разследването за смъртта на шестимата планински рейнджъри в хижа "Петрохан" и Околчица наистина има документ от съдебен

Рекордни жалби за скъп ток. Министър пита за двойни сметки в празни къщи (Обзор)

Рекорден брой жалби за високи сметки има до омбудсмана Велислава Делчева, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и до доставчиците на електроенергия

Украинската "Нафтогаз": Русия удари наши инсталации в Полтавска и Сумска област

В нощта на 20 март руските сили нанесоха удари по петролни и газови съоръжения на енергийна компания "Нафтогаз груп", при атаки с дронове са поразени няколко обекта в Полтавска и Сумска област

Йотова: Още по-актуални са днес посланията на Франкофонията за мир, сигурност, свобода, равноправие

Мир, сигурност, свобода, равноправие, многоцветие, толерантност – тези послания на Франкофонията са по-актуални днес в света, обвит от огнените кълбета на войни

>