Страховете на либералите и консерваторите - мъжката и женската тирания
Съществуват два типа тирания: да ги наречем условно "мъжка" и "женска".
Мъжката тирания е проста, грозна, насилствена, директна и неприкрита. Като дом, в който съпругът е насилник. Представете си казарма: викане, бой, подреждане в редици, карцер, унифициране на всичко. Живот като в концлагер.
В това рискуват постоянно да се изродят консервативните и антилиберални общества и режими. Онези от 20-ти век: и фашистките, и "комунистическите", бяха такива: тиранията на лагерите, бодливата тел, униформите, подредените улици и затворените граници.
От тази тирания, мъжката, антилибералната, се страхуват вечно либералите и тъкмо затова са толкова чувствителни към радикални, антилиберални движения и партии. Затова постоянно им се привиждат във всичко "фашисти" и нечии порив да ни върне "зад желязната завеса".
Аз разбирам откъде произлизат тези ви либерални страхове и затова се старая да не заклеймявам като глупав или патологизирам като болен всеки либерален човек. Разбирам, че има и резонни страхове от диктатурите на миналото, от тъпата, директната, грозната диктатура на бодливата тел.
Женската тирания е нежна, спокойна, рядко насилствена, често индиректна и винаги прикрита зад загриженост. Като дом с една от онези майки-тигрици, които никога не повишават тон, но упражняват постоянен психически тормоз над всички. Представете си класна стая в прогресивно, западно училище: всичко е розово, симпатично, цветно, задължително е да си по-нисък от тревата, да не демонстрираш и капка "токсична мъжественост", да използваш само позволените думички, които не нараняват ничий чуства, а ако по време на игра момче покаже пистолет с ръка го пращат при психолог с риск от изключване. (Истински случай в Англия)
В това рискуват да се изродят пък винаги либералните и постмодерните общества и режими. Тези днес, през 21-ви век, които колективно наричаме "Западни" и "Демократични": тиранията на постоянното следене какво си казал или написал преди години, чий чувства наранява това, "език на омразата" ли е, непрестанен лов на "фашистки" вещици. Засилващо се ограничение на всяка основна свобода в името на загрижеността, на "спасяването на природата", "предпазването на малцинствата", "половото неравенство", "равноправието", "борбата с пандемията" и прочее. Постмодерни адепти, почти винаги жени или нежни мъже, следят зорко за "непослушните" деца в класната стая и ги наказват жестоко, ако кривнат от доктрината. Но някак си ги наказват, така, "загрижено", за "доброто на другите", с "поправителна цел", като в детска градина. Бъдеще без кеш, без оръжия, без лична собственост, без свобода на словото, без да решаваш как да отглеждаш децата си и без право да пътуваш, ако си надвишил въглеродния си отпечатък за месеца. Обществото като една голяма ясла, в която ти си дете, а избраните адепти на либерализма - госпожите.
От тази тирания, женската, либералната, прикритата зад загриженост и хуманизъм, лицемерната, влудяващата, се страхуваме ние - консервативните хора, и все повече нормалното, обикновеното, неидеологизираното мнизинство в целия демократичен свят. Затова постоянно ни се привижда поредната постмодерна идеология, прикрита зад "социално движение", опитваща се да докара нови правила и забрани в детската градина: от ЛГБТ+ движението, през Грета Тунберг и Зеленото, "борците срещу ксенофобията и расизма", та до Ковид ограниченията, борбата с "езика на омразата" и търсенето на фашист под вола.
Разберете и вие откъде извират нашите страхове, че те също имат ясна и реална обосновка в модерния свят, значително повече и от вашите страхове от миналото, с оглед на това кой доминира глобалния ред днес. След което престанете да се самозаблуждавате, че всеки такъв човек е глупав или страда от патология с удобно измислена за определяне "фобия" : "ксенофобия", "хомофобия" и тн.
Дълго можем да се нападаме за това чия "тирания" е по-лоша или по-реална, но първата стъпка в диалога между двама нормални, умерени и искрени хора е да се намери общата основа в признанието, че и двете тирании са истински, и двете съществуват или са съществували. Докато либералите и постмодернистите отричате въобще съществуването на грозната тирания на вашето идеологическо семейство и наричате всеки, който ѝ се противи "конспиратор", "радикал", "-фоб", диалогът ще е невъзможен, а с това нашата - консервативната страна, само ще се радикализира. Повярвайте ми, че не желаете това, защото то води неизбежно до онова, което описах в първия параграф.
(От фейсбук)