Лустрацията отдавна е предизборна дъвка
Васил Терзиев да призове ДБ да внесе законопроект за това
Христо Христов, известен като задълбочен изследовател на ДС, написа в сайта си desebg.com критичен коментар след интервюто на Васил Терзиев по bTV в неделя. Ето откъси от него.
По повод обявеното от Терзиев, че трябва да има отворен достъп до досиетата, но и да се криминализира появяването на информация от досиета, която я няма в архива, Христов пише:
Г-н Терзиев иска нещо, което обаче отдавна е направено – още с приемането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, придобил известност като Закона за досиетата.
Когато в края на 2006 г. ние, една част от активното гражданско общество и представители на медиите, водихме битка за приемането на работещ закон досиетата, едно от важните условия той да е наистина работещ, беше с него да се сложи край на черната търговия на досиетата и шантажирането на бивши сътрудници с тях (конкретният претекст за приемането на закона стана именно изборното вадене на досиета на журналисти и издатели от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков, като целта беше да бъде “ударен” журналистът Георги Коритаров, критикуващ министъра, б.а.).
И това беше направено – справка параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за досиетата, с който в Наказателния кодекс бяха приети редица нови разпоредби, предвиждащи солени глоби и затвор за злоупотреби с досиетата.
Ако
дотогава можеше анонимно да се подхвърлят досиета
и да бъдат публикувани в медиите, то от края на 2006 г. това бе преустановено, защото се наказва с глоба от 15 до 30 хил. и лишаване от свобода от 3 до 6 г.
Васил Терзиев засегна и друг аспект на неизвършената декомунизация – лустрацията.
“Постоянно се замита темата за службите, за репресивния апарат, и за да го решим, аз апелирам към нашите политици да направят отговорното нещо – да приемат закон за лустрацията”, каза той.
Г-н Терзиев, не е необходимо да се упражнявате по тази тема. Достатъчно е да призовете обединението “Демократична България”, което ви подкрепя за кмет на столицата, да внесе законопроект за “ефективна и решителна лустрация”, за каквато говори в своята програма още от 2021 г.
За съжаление, вече от опит знаем, че за политиците лустрацията отдавна се е превърнала в предизборна дъвка, отколкото в решителна политика и битка. Примери много от 1997 г. – когато са в опозиция, има определени политически сили вдясно, които я обещават, но дойдат ли на власт – забравят за нея.
Г-н Терзиев направи важен жест – отправи извинение
Според него е важно “да изговорим и останалата част, която не е само досиетата, но болката на хората, всичко, което им е причинено. Никой не се е извинил. Аз искам да се извиня. Да дам едно начало като потомък на хора, които са били в тези структури (на Държавна сигурност)”, заяви той. Този жест е достойна постъпка.
Той посочи още, че “трябва се направи музей за комунистическия режим, където да бъдат разказани тези истории. Хората да знаят какво се е случило на пострадалите и да може да се погрижим като общество, разбирайки тези травми, никога това да не се повтаря”. И декларира, че ако спечели мандат, такъв музей ще се направи.
Да, това е чудесно да се чуе, но още по-чудесно щеше да е, ако го бяхме чули като цел при издигането на кандидатурата му.
Всичко това г-н Терзиев го изговори, след като не отговори на въпроса на водещия Светослав Иванов дали би дал достъп до документите в архива на ДС на своите близки, което бе поискано с отворено писмо от мен. За него “тук е по-важен другият въпрос, който е доста по-системен. Според мен трябва да прочетем цялата страница, за да може да завършим главата” - с тези думи той отклони конкретния въпрос дали би дал достъп. Очевидно е, че няма да го направи.
Материала по темата прочетете тук.