1 година Скопие без вето – нерви като от дантела, много бой, накрая нищо
Сами се спираме за ЕС, призна накрая македонският премиер
Жалби до Брюксел, гневни дипломатически ноти, скандали между политици с нерви като от дантела, много бой и накрая нищо - това накратко описва двустранните отношения между България и Северна Македония в последната една година, през която те трябваше да процъфтят.
Защото на 24 юни 2022 г. българският парламент одобри т.нар. френско предложение, с което вдигна ветото върху преговорите на Скопие за членство в ЕС. Направи го след инфарктни среднощни совалки между партньорите от управляващата тогава четворна коалиция, а накрая това стана и официалният мотив на Слави Трифонов да си дръпне министрите от кабинета “Петков” - ход, довел малко по-късно и до неговото сваляне.
Бързото приемане на предложението “Макрон” тогава стана заради силния натиск от европейските ни партньори след целенасочена и в крайна сметка успешна кампания от македонците, че България умишлено им прави лошо. За нея много помогнаха албанците, с които те вървяха в пакет. Вето за едните значеше вето и за другите. Което пък изнервяше албанския премиер Еди Рама и той открито заговори, че не иска членство в съюза, ако ще е жертва на скандалите между София и Скопие.
Френското предложение бе подписано офицално една неделя - на 17 юли 2022 г., от тогавашния външен министър Теодора Генчовска и македонския ѝ колега Буяр Османи. Двамата бързаха, за да може РСМ да хване междуправителствената конференция в Брюксел 2 дни по-късно.
Оттогава реално стартираха преговорите на Албания. А Скопие ще започне своите, когато изпълни споразумението, в което е записано, че РСМ трябва да впише македонските българи като държавотворен народ в конституцията си.
Това условие, както се и очакваше, създава огромно напрежение в Скопие. Миналата седмица правителството отново отложи разглеждането на подобен проект. Опозицията не дава и дума да се каже в тази посока. Всъщност
няма желаещи партии в РСМ да се захванат с поправката,
нито на този етап е постижимо мнозинство за приемането ѝ.
Споразумението предвижда още да се възобнови работата на съвместната комисия по общата история, а до 2 г. след това двете страни да включат в учебниците си, в надписи на паметници, табели и др. договореното от нея. Трябва да спре езикът на омразата, включително в медиите и социалните мрежи. И още - Скопие трябва да си отвори досиетата и да подготви и нови учебници по география за 7-и клас за догодина.
От миналия юни обаче стана всичко, което не трябваше, и нищо от това, което трябваше.
Знак в тази посока даде палежът на българския клуб в Битоля малко преди подписването на споразумението. Подпалвачът - певецът Ламбе Алабаковски, се измъкна с условна присъда, стана национален герой и оглави антибългарски протести. Това насърчи други 3 пъти да атакуват сградата на клуб “Цар Борис III” в Охрид - с камъни и дори с куршуми.
Междувременно македонският парламент прие нов Закон за фондациите и сдруженията и забрани със задна дата клубовете в РСМ да се кръщават на “спорни личности”. За македонците такива са всички български клубове. Външният им министър Османи обеща да питат Венецианската комисия, но това така и не стана. А двете ни сдружения са вече извън официалния македонски регистър.
Пак по това време македонците дойдоха да ни искат ток за зимата. Според черния политически хумор са си светили, за да правят черни списъци на българи, които да не бъдат пускани през границата (включително евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев).
После дойде първият бой - върху секретаря на клуба ни в Охрид Християн Пендиков. За първи път в историята прибрахме посланика, а накрая българи и македонци се биха на границата покрай поклоненията пред Гоце. Наскоро бе пребит и друг шеф на БГ сдружение “Шемето” - Бекир Кадриески.
Между тези събития
двете външни министерства си прехвърляха хапливи ноти,
оплакваха се пред Брюксел едни от други, а политици и от двете страни с изострени до краен предел нерви се караха задочно през медиите.
Не стига това, а положението ескалира и покрай доклада, който Европарламентът трябваше да гледа за Северна Македония на 27 юни. Подозренията бяха, че ще отпуши преговорите, без да е свършено нищо.
В крайна сметка той остана за есента. Когато и Северна Македония обеща, че ще направи конституционни промени.
Миналата седмица президентът Румен Радев обяви, че РСМ няма готовност за начало на преговори за членство в ЕС и прикрива липсата на реформи с лобиране. С това предизвика остра реакция от страна на македонския премиер Димитър Ковачевски. Но накрая той все пак призна: “В момента ветото е наше вътрешно. Сами се блокираме за ЕС”.