За пет месеца нови кредити за 1,7 млрд. лв. – само с 300 млн. по-малко от влоговете
Депозитите също растат въпреки отрицателната доходност
Въпреки мерките и призивите на БНБ за охлаждане на кредитирането ниските лихви продължават да разпалват апетита за заеми. За първите 5 месеца на тази година новите ипотеки са за 1 милиард лева, а потребителските - за 700 млн. лв. Това сочат последните данни на централната банка към май т.г.
Така общата сума на кредитите е 85,9 млрд. лв. От тях 34,9 млрд. са изтеглени от домакинствата. Най-голям ръст по традиция показват ипотечните заеми, които растат със 17,8% за година. По-бавно, но продължават да се увеличават и потребителските – до 15, 7 млрд. лв. със стъпка от 11,6% спрямо май 2022 г.
Депозитите също растат, въпреки че почти не носят доходност. Спестяванията на неправителствения сектор вече са 118,8 млрд. лв. с годишен ръст от 12,4%. От тях 74,2 млрд. са на домакинствата, като техният ръст следва този на доходите - 10%. За петте месеца на годината са спестени 2 млрд. лв, което е само с 300 млн. повече от взетите кредити.
Основната причина за продължаващата кредитна експанзия е притокът на евтини пари от спестяванията. Това държи заемите за имот на лихви под 3%. А при депозитите лихвените нива се отлепиха от нулата, но останаха на ниво от 0,2-0,5%.
БНБ коригира буфера за рискови заеми и го остави на 2% в опит банките да вдигнат оскъпяването и така да охладят кредитирането.
При определянето му централните банкери отчитат системния риск по множество критерии. Те непрекъснато следят съотношението кредити спрямо БВП. В момента този показател е 80,1 на сто. Очакванията за отклонението му са в посока минус 33,8 пункта, което съответства на нулева стойност на буфера.
Отчитайки обаче допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда, от БНБ преценяват нивото му на 2%.
БНБ препоръчва банките да калкулират колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене. Тези фактори можели да увеличат лошите кредити и разходите за обезценки.
А управителят на централната банка Димитър Радев предупреждава за друга сурова мярка, до която може да прибегне - нови правила за разпределение на печалбата на банките.