За последните 5 г. износът на България има средногодишен ръст от 11%
За последните 5 години износът ни има средногодишен ръст от 11 на сто в стойност. Световният внос расте средно със 7 на сто за същия период. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари. Това се казва в анализ "Мястото на България в световния износ през 2022 г." на Веселин Илиев, бивш главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, публикуван на интернет страницата на организацията.
Българският износ през 2022 г. e 50,25 млрд. щ.д. Това е с 21 на сто повече от износа през 2021 г. - 41,9 млрд. щ.д. Световният износ е нараснал с 12 на сто за периода. България се изкачва в класацията и заема 57-мо място сред всички износители в света (59-то място за 2021 г.), непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Гърция. В ЕС запазваме 20-то място – и за 2021 г., и за 2022 г. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Словения – 55 млрд. щ.д. износ, Финландия – 86 млрд. щ.д., Словакия – 108 млрд. щ.д., Дания – 129 млрд. щ.д., Ирландия – 219 млрд. щ.д.
Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа 2022/2021 г. е Туркменистан – 350 на сто, следван от Алжир 74 на сто, Азербайджан 72 на сто, Норвегия 69 на сто. Всички те са големи износители на енергоносители. Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 18 на сто, Белгия - 16 на сто, Италия - 14 на сто, Обединеното кралство - 13 на сто, Нидерландия - 9 на сто, Франция - 6 на сто, Германия - 2 на сто, посочва авторът на анализа.
При 7 от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, включително с най-големите европейски износители – Германия, Италия, Франция, Белгия. Най-голям отрицателен баланс имаме с Русия, Китай, Турция и Нидерландия.
От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, тъй като България третира тази информация като конфиденциална и не подава информация. На база огледални данни, през 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 1,5 млрд. щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2021 г. износът на специална продукция се оценява на 650 млн. щ.д.
Групите стоки с най-голям износ са енергоносители (горива и електроенергия), електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати. Тези 4 групи стоки формират над една трета от износа ни. 13 са групите стоки с износ над 1 млрд. щ.д. Най-голям ръст регистрират енергоносителите – от 2,3 млрд. щ.д. на 6,1 млрд. щ.д.
Износът на зърно заема пета позиция, като водещите продукти в тази група са пшеницата – с ръст 15 на сто средно годишно без ръст в количество, и царевицата – ръст от 4 на сто в стойност и спад в количество 11 на сто средно за 5-годишния период. Значим ръст наблюдаваме при ориза, но с обеми далеч зад пшеницата и царевицата.
Новата стокова група с износ над 1 млрд. щ.д. са маслата, най-вече – слънчогледовото масло. Средногодишният ръст е 51 на сто, а само за периода 2022/2021 г. е 117 на сто при 75 на сто ръст в количество. Износът на олио е за Индия, Испания, Република Южна Африка и др. Наблюдаваме развитието на рапичното масло, чийто количествен ръст е 5-6 пъти над износа през предходните години.
С над 1 милиард щ.д. износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, пластмасови изделия, разнообразни химически продукти, фармация, желязо и стомана, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори, пише БТА.
По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32 на сто от износа.
С какво сме най-успешни?
България държи 36,7 на сто от световния износ на патешки черен дроб, 26 на сто от износа на замразено патешко месо и 18 на сто от износа на прясно патешко месо, макар и не големи обеми – сумарно за около 150 млн. щ.д. Временно консервираните череши имат 17,6 на сто дял, месинг на листа и ленти – 15 на сто, тръби и маркучи от каучук с принадлежности - 13,5 на сто, слънчогледово кюспе - 12,4 на сто, медни пръти и профили - 12 на сто, маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло – по 10,9 на сто.