Програмиране учи всеки трети в гимназия. Но работните места са само 1% (графики)
Доклад на ИПИ: Половината от децата, които
влязоха в професионални гимназии тази
година, няма да работят това, за което учат
1400 се записаха да учат за готвачи,
600 за козметици
Една трета от випуска, чието обучение в професионални гимназии започна през последната учебна година, се състои от деца, които учат за програмисти. Това са цели 6600 тийнейджъри от общо 21 хиляди. В същото време заетите в IT сферата у нас са едва 1% от всички заети в икономиката и това е най-голямото несъответствие между професионалното образование и заетостта, което открива индексът на Института за пазарна икономика “Образование и заетост 2023”.
Той е съставен, като се сравнява делът на отделните специалности в професионалното обучение с дела на заетите в същия сектор на икономиката. Прекалено многото обучаващи се за програмисти на фона на твърде малкото реално заети в тази област в България на пръв поглед
влошава резултата на индекса
в сравнение с миналогодишния. Но самите автори посочват, че това е временно състояние – след 5 години, когато тези деца завършат своята професионална гимназия, картината в IT сектора може да е по-различна и те да намерят добра реализация на наученото.
На второ място сред постъпилите в професионални гимназии с около 5 хиляди са тези, които се обучават за преработващата промишленост, а на трето – четирите хиляди, които се обучават в областите на хотелиерството и ресторантьорството.
Доста по-малко – 1600, са децата, които учат в строителни професионални гимназии, но пък в селскостопанските са влезли да учат около 3 хиляди. Други хиляда тийнейджъри се обучават в областта на транспорта и логистиката.
Не липсват обаче и доста странни специалности, които не предполагат човек да учи пет години, за да се усъвършенства в тях. Например 600 деца учат за маникюрист-педикюрист или козметик, още толкова – за продавач-консултант или офис мениджър. Това са специалности, чието изучаване
не изисква специфична и скъпа техника
и според авторите на доклада тези училища просто се стремят да обучават възможно най-много деца с възможно най-ниски разходи, без да се интересуват от по-нататъшната им реализация.
Тазгодишният индекс е 53,6 точки от 100 възможни за разлика от миналогодишния, който беше малко по-висок – 54,8 точки. Резултатът всъщност показва, че около половината от децата, които започват обучението си в професионална гимназия тази година, няма да работят това, за което учат. Делът е твърде голям, защото на практика в професионални гимназии у нас са около половината от всички учащи.
Освен в IT сектора голямо несъответствие между обучение и реализация има в хотелиерството и ресторантьорството, констатира докладът. През последната учебна година
1400 деца са се записали да учат за готвач,
1300 – за ресторантьор, а 700 – за хотелиер. Без да се брои, че много общообразователни училища също имат такива единични паралелки.
Заетите в България, които имат точно тази професионална квалификация, обаче са само 5% от работещите.
При това обучението в областта на туризма е нелогично застъпено териториално – най-много са местата в такива гимназии в Югозападна България.
Връх на абсурда е, че двойно над средния за страната брой места в професионални гимназии по туризъм има в Ловеч срещу нищожен брой заети в тази сфера на дейност. Това поставя Ловеч на последно място в подреждането на областите по съответствие между професионалното образование и профила на местната икономика с едва 36,4 точки (виж картата).
В Добрич е точно обратното – тази област е в най-добрата позиция след столицата, защото е пълна с професионални гимназии в областта на селското стопанство, туризма и транспорта, а това са точно трите сектора на икономиката, които са най-развити там и съответно имат най-голяма нужда от кадри. Авторите на доклада обаче предупреждават, че в селскостопанските гимназии има много специалности,
които са прекалено общи и широки
и в същото време има опасност да остареят много бързо.
На практика примерите за специалности в професионалните гимназии, които отговарят на променящата се структура на икономиката и на съвременните технологични промени, са само два: техници на електрически превозни средства в гимназиите по транспорт и организатори на електронна търговия в гимназиите, в които се учат информационни технологии.
Според доклада завършилите професионално средно образование у нас представляват една трета от работната сила сред населението между 15 и 64 години. Коефициентът на икономическа активност сред тях
е с около 15 процентни пункта по-висок от този на хората с общо средно образование
и с близо 11 процентни пункта от всички заети.
Показателите за заетостта и безработицата са също по-благоприятни за хората, които са завършили професионална гимназия. А докладът припомня и факта, че чуждите инвестиции и изобщо икономическото развитие на регионите силно зависят именно от тези работещи, а не толкова от висшистите и от хората без никаква квалификация.